.RU
Карта сайта

Николай райнов между пустинята и живота - старонка 17

страх от Бога. Това наказание се отличава с жестокост. Ала най-лошо е, че обвинението не е всякога справедливо: може да бъде лапидиран и невинен, понеже самите съдии са негови обвинители, свидетели и палачи.

XXXIV. През тези дни в събранието на синедриума се дигнала буря. Иозеф, син Каифасов, прочел на сбраните онези места от Мозесовия закон, в който се говори за лапидиране на богохулниците, изложил вината наИезуса пред Бога и закона, а най-после настоял — когато Иезус бъде заловен, да го доведат пред синедриума и да го лапидират. Мъжете на Ханана, син Сетов, се възправили тогава и запитали: „А кой ще бъде главният свидетел — и кой ще понесе пред Бога грях за убийството на този праведник? Видяхте ли грях в него? На грях ли ви учеше той? Към престъпление ли ви зовеше неговата проповед? Кажете, кой от вас ще хвърли пръв камък върху главата му?" И тогава между хората на синедриума се явило разцепване: мнозина от приятелите на първожреца се отрекли да гласуват смъртта на Иезуса. Цялото съдилище се смутило и всички разбрали, че не съдят обикновен престъпник и богохулец. Изправил се Иозеф, син Каифасов, и казал: „Не отхвърли ли той закона и наредбите на преданието? Не намери ли словото му лишни заповедите, завещани от нашия пръв законник? Та кой от вас не би желал да бъде свидетел срещу него? Не е ли чул всеки неговата нечестива проповед?" Ала и след тези думи никой се не възправил да каже, че е съгласен да свидетелства и да хвърли пръв камък. Първожрецът запитал своите за­що се колебаят. Някои погледнали надолу, без да отговарят. А други казали: „За Пасхата ще се сбере много­хиляден народ в града. Повечето са хора от Галилея, Самария и Декаполис. Те се не боят от нас, защото никой не би посмял да им отнеме имота. Те не са ни подсъдни: живеят в далечни области, недостъпни на властта ни. Нима мислиш, че този народ ще допусне да убием неговия пророк? И ако бихме го убили, не ще ли се дигнат хиляди ръце срещу нас? Камъни не ще им стигнат..." Тогава дори малцината, останали верни на първожреца, се сепнали в уплаха и отрекли да гласуват лапидирането на галилееца.

XXXV. Чух еднаж Иезуса да казва: „Дълбока притча е светът, ала не сме свикнали да мислим в притчи и да търсим поука. Бисер е виждал всеки, а никой не знае що е бисерът." Запитаха го тогава неговите: „Що е бисерът, учителю?" А

той отвърна: „Бисерът е плач на морето и скромност на душата. Той е лъч от две бездни: от бездната на морето и от бездната на душата." Спомням си тези думи, Мурена, като завършвам своя къс разказ за Иезуса от Назарет. И сега ми остава да добавя само един ред, достоен за сетния полубог: „Урна със сълзи бе неговата проповед: той оплака света, който умира."

IV



В онова Време Иешу бар Иосеф пътуваше с учени-
ците си по крайнините на Пелешет. И стигнаха до
града Cop (което значи Скала). Ромяните наричаха то-


зи град Тирус. В Cop живееха хора горделиви, сластни и
суетни. Те бяха богати и минаваха живот в разкош,
разтление и неестествени наслади. Когато учителят
влезе в града, народът чу, че е дошъл пророк от Наза-
рет, и излезе да го види. Та около Иешу се натрупа го-
ляма тълпа и всички чакаха да чуят проповедта на
прославения рабин.

А Иешу бар Иосеф начена да поучава народа с те­зи думи:

„Зло чух за вас — и дойдох да видя душите ви, бра­тя. За мнозина светът говори зло, ала малко ли очи гле­дат зле и малко ли уши зле слушат? Кога чуя някого да говори зло за другиго, надникна ли в душата му, нами­рам половината зло там. А понякога там лежи цялото a зло. Понякога пък и злото, що е казал за другия, е само песъчинка от злото, що пълни душата му. Истина, истина ви казвам - не излиза зло от добър. И каже ли му някой зло за ближния, той кротко казва: „Чакай първом да видя злото в своята душа! Ближният ми има очи: той сам ще съзре злото в себе си!" Тъй казва добрият, защото да си добър, значи да си зъл към себе си. Ала колцина са зли към себе си?

Пророците наричаха града ви Дъщеря Сидонска, царете го зовяха Дар на морето, чужденците го именуваха Алмазна Твърдиня, а вие сте го нарекли Място на позор: ето, братя, де лежи позорът ви! Слънцето по три пъти огрява пировете на греха ви, дето се разлива библоско, сафетско и кориандрово вино. Ала защо забравяте да викате на пир душата си, та я оставяте да мръзне и гладува, да се топи от жад и да се лута в мрак? Вие мажете със стакти и смирна главите си, ала вашата помисъл не разлива благовоние на сторакс и думите ви не разнасят мирис на чистота. Докога ще се лутате?

Чуйте бъдната съдба на вашия град! Ще погасне славата на Cop, както помръкна сиянието на Содом и Гомора. Там, дето се опъва над покривите ви пъстър велариум, ще летят зловещи гарвани и кълвуните им ще дирят месо на блудници. Край високите загради от мед ще се лутат прокажени — да търсят подслон от буря и дъжд. И вашите лозя, ниви, градини и дъбрави ще посърнат, та времето ще ги заличи, а на мястото им сивата земя ще изпъне грапави ребра. По вашите полета, посеяни с кунгут, ще се разлее кръв. Не ви ли мирише вече на кръв и кървава мъст? Не ви ли плаши злокобна орис? Докога ще се лутате?

Чуйте бъдната съдба на своя град! Пурпурната симара, що задипля тялото на блудницата от рамене дo сандали, за да показва на разпаления поглед сласт-
ната тайна на нейните чарове, не ще избегне пламъка
на жестока мъст. Черната гъста коса, що пада на
тежки къдри по гръдта, осеяна с огърлични алмази, ще
пламне тъй, както пламти кръв по злодейски нож. Пе-
пел ще станат вашите мраморни тремове и кедрови чертози, защото грехът ще разяде мрамора и дървото, както разяжда алмазите на душата ви. Кой ще ви
спаси от смърт? Не се ли буди в душата ви жал към забравеното добро? Докога ще се лутате?
Чуйте бъдната съдба на своя град! Вашият пог-
лед пилее мъгла подир стъпки на млада мома, облечена
в прозрачна туника и в пеплум, стегнат с чепрази от рубин. Земята роди хубостта, за да пръсне в душите
повече лъчи. А вие каляте чистите черти на слънчева
хубост, като пълните с мъгла на грях своя поглед. И
видите ли сините подвръзки на тежка моминска коса,
бълнувате неестествени милувки. Не викате ли душа-
та си към смърт? Не обричате ли себе си на чемерна
гибел? Кой ще ви сепне в деня на върховна мъст от ог-
нения сън на терзанието? Кой ще ви разбуди от теж-
ката мора на безкрайна мъка? Докога ще се лутате?

Чуйте бъдната съдба на своя град! Гъвкавата ли­ния на жената е образ на молитва, а вие я правите образ на съблазън: не ще ли ви накаже Онзи, Който е осветил молитвата? Тъмният поглед на женски очи е образ на тайна, а вие го правите образ на изкушение: не ще ли ви убие Онзи, Който е осветил тайната? Иг­рата на прясна моминска снага е образ на съзвучие, а вие я направихте образ на похот: не ще ли ви умъртви Онзи, Който е осветил съзвучието? Вие следите с прех­ласнати очи леките и пъргави движения на женско тя­ло, за да храните душата си с грешни блянове: не ще ли ви предаде на пламък Онзи, Който е създал жена, движение и блян? По стръмни сипеи се плъзга стъпка­ma вu. И сластен мрак забуля вашите пътища. Докога ще се лутате?

Чуйте бъдната съдба на своя град! Ще угасне на­веки пъстрата слава на Cop. Ще посърне лицето на разтленния град като образ на разпътница, сбръчка­на в старини и всуе зовяща погледа на небрежни мину­вачи. И бедни рибари ще сушат мрежи по окълцаните стълпове на неговите разсипни. Там, дето е гърмяла славата на знатни мъже и чаровни жени ще плъзнат гладни гущери и жълтооки змии. Пясък ще стане оно­ва, що е било бисер. И това, що е било хубост, ще се обърне в сива пепел. Казах ви бъдната орис на този тъмен град. Видяхте що крие небето: не е ли време да видите що крие земята? Небето крие за вас прокоба, а земята — зловещ гроб. Докога ще се лутате?"

Като каза тези думи, мнозина от слушащите се разплакаха и разкаяние разтърси много души. И мно­зина наведоха очи надолу, сякаш се бояха да не проче­те учителят в погледа им техния позор.

Тогава Иешу бар Иосеф начена да им говори за Царството небесно и за тайните му.

И така им рече:

„Виждам много умници между вас и много зналци съглежда окото ми. С жаден ум сте черпили бездната на всяка мъдрост, но не ми се вижда ни една душа уто­лена. Дори да имахте мъдростта Хетанова и премъд­ростта Шаломова, пак не бихте влезли в Царството. Защото пред Бога се не тълмят загадки и не разбулят притчи: душа с душа говори там. А не виждам сред вас никой да знае говора на душата. Защото никой не е говорил със себе си. А който не е говорил със себе си, би ли смогнал да говори с Бога? Още много трябва да се учите, мои клети братя!

Кога някой открие в канари заровено имане, дос­та е да каже: „Ефата" (което значи „Отвори се") - и канарите ще се разтворят, за да дадат на човека скри­тото. Ала има друга дума, която не знае всеки. Кога видите лице, обляно в сълзи - ръце, вкочанели от скръб, душа, раздрана от горест — знаете ли коя дума тряб­ва да се каже, за да влеете мир в тази страдна душа, да стоплите с кротост тези сгърчени ръце и да изсушите с обич сълзите по това измъчено лице? Не виждам сред вас никой да знае тази дума. Защото никой не е страдал заедно с другия. А който не е вземал на душата си людско страдание, може ли да теши страдалци? Още много трябва да се учите, мои клети братя!

На що да уподобя мъжа на греха? На камилска птица е подобен мъжът на греха. Душата му е мъртвило, дето се обаждат само диви пориви, низки страсти и менливи зложелания. Камилската птица живее в пустинята, дето се чува само луд рев на онагри, гла­ден писък на чакали и глух съсък на змии. Та в що се отличава от камилска птица човекът на греха? Ка­милската птица яде червеи, голи охлюви и мухи; погле­дът й понякога намира билки, посърнали, преди още да порастат. Питам ви: с що се храни душата на греш­ника? Не умира ли чарът на насладата още при първо вкусване? Не оставя ли всеки грях в душата горчивина и осадъци от разкаяние? Не улита ли водата на греха още в шъпата, преди да се поднесе до бърните? Още много трябва да се учите, мои клети братя!

А на що бихте оприличили човека, покорил себе си? На кедър прилича себевластникът. Както смола­та на кедровата кора е мека, тъй е кротко и пълно с обич сърцето му. Както кедровото дърво разнася край себе си благовония на скъп балзам, тъй душата на себевластника пръска вълшебство, покоряващо вси сър­ца. Наистина, кой не е роб на оногова, що е властник на себе си? И още: както кедровото дърво е сбито и твърдо, не го ядат червеи и не гние, тъй е упорит и недостъпен за врагове себевластникът; и неговата ду­ша не гние, защото волята му е смогнала да си извою­ва безсмъртие. Кой от вас не е виждал кедър? Ала мис­лил ли е кой да е от вас за образите, що таи в себе си кедърът? Наистина, дървото носи в себе си повече прит­чи, отколкото - ние в душата си. Още много трябва да се учите, мои клети братя!"

И като видя, че народът се трупа все повече край него, та с усърдно внимание слуша, Иешу бар Иосеф почна с притчи да им разкрива тайните на Царство­то небесно.

И тогава пръв път изрече пред света четиритех големи притчи за Божото царство. —

„Чуйте, крайморски племена, първата притча за Небесното царство!

Подобно е Царството на тамар (което значи фи­ник). Колкото повече капят листата на тамара, тол­кова по-високо се издига стъблото му нагоре. Също тъй - колкото повече свое отхвърля човек, толкова по-близо стига до Царство небесно. Защото листата на тамара капят, а върхът му е вечно зелен, хубав и пре­сен. Листата на палмата не са палма. И в човека има дълбоко внедрен кълн — вечно жив и плодоносен, трепе­тен и безсмъртен. Одеждите на духа не са дух, пори­вите на волята не са воля, образите на мъдростта не са мъдрост. Морето пръска талази, пяна и капки. Но и когато няма ни капки, ни пяна, ни талази — пак има море.

Разбрахте ли голямата притча за тамара, коя­то е притча за Царство небесно?

Чуйте сега, крайморски племена, втората прит­ча за Небесното царство!

Подобно е Царството на кораб, пуснат по далеч­ни морета. C що се отличава кораб от кораб? Езични­ците изписват по платната на корабите богове пок­ровители, а върху носа на кораба възправят меден истукан на божество. И всеки мореходец отдалек разбира чий кораб цепи морето. Не ще ли изпадне в почуда плувецът, като види сред толкова набелязани кораби един кораб без изображение и без кумир? Наистина той ще спре удивен поглед върху белите платна, по които не стои образ на никой бог. Та що е образ на онова, което се не поддава на изобразяване? Истина, истина ви казвам: трябва да се изтрият вси образи, ако желае човек да стигне най-скритото, що отбягва въплътяване в образ. Бихме ли го търсили в душата, ако беше достъпно за окото? Бихме ли го търсили с мълчание, ако можеше да се чуе? Вси морета ще обходи белият кораб, по чиито платна се не вижда образ на бог, за да стигне море, що няма край. Копнеете ли по това море, мои клети братя? Жадува ли душата ви огнени талази и пяна от пламък, жадува ли — звездни капки и водопад

от слънце? Търсете белия кораб, мои клети братя - белия кораб, на който се не клатушка ни един бог!

Разбрахте ли голямата притча за кораба, която е притча за Царство небесно?

Чуйте сега, крайморски племена, трета притча
за Небесното царство!

Подобно е Царството на пустиня, сред която са нощували камилари. В дванадесетия час камиларите забиват в пясъка колове, опъват шатри, запалват ви­соки огньове и заспиват. А край тях лягат в широк кръг камилите, за да пазят завет на своите господари. Ha съмване се разбуждат, изтръгват коловете и сбират шатрите. Пъстрите кожи са дигнати и сдиплени, ка- милите разгъват нозете си, възправят се и тръгват? И там, дето са спали хора, остават само дълбоки дупкu, купове пепел u следи oт камилски колене no пясъка. Налита вятър и засипва дупките, раздухва пепелта, изравнява стъпките и камилските следи. И никой не би познал, че са нощували пътници. Така е и с духа на човека: никой го не знае отде иде и накъде отива. Чо­век помни само свещения сън, приличен на смърт или на второ раждане. Следи от някогашен човек не личат нито в думите, нито в движенията, нито в помисли­те на новородения. В него се разкриват алмазни пла­нини, кипват пламнали морета, оглеждат се бездънни небеса: Царството на Бога простира в него своята лъ­чиста мрежа. Ала никой външен не знае това и не раз­бира как е станало.

Разбрахте ли голямата притча за пустинята, ко­ято е притча за Царство небесно?

Чуйте най-сетне, крайморски племена, четвър­та притча за Небесното царство!

На тръбна година се уподоби Царството — на го­дина, през която никой не сее, ни жъне, а яде само то­ва, що дава от себе си земята. Робите се пускат на волност, а всяко наследие — продадено или отнето — се връща на прежния стопан. Всеки носи тогава венец на глава и всеки се радва, защото тази година е година на разплата и начатък на нов живот. На тръбна година се уподобява Царство небесно, защото човек разделя на две живота си, влезе ли в Царството: неговото „утре" забравя неговото „вчера". И животът му протича по вечни кръгове, озарени от вътрешна светлина. Царе, първосвещеници и пророци приемат външно помазване с елей. А Мешиах дойде и не прие помазване от ръка, защото е помазан духом. И всеки, що влезе в Цар­ство небесно, влиза в помазването на Мешиаха, защо­то е помазан от дух. Вие чакахте завоевател, цар и освободител от земно иго. Заблуда бе това чакане. Мешиах е цар u роб, първожрец u жъртва. И всеки, който духом преживее своята вечна тръбна година, става роб и цар, жъртва и жрец — защото влиза в помазването на Мешиаха. Онзи, който е данник на Царството, не сее и не жъне, защото е повикан на духовна сеитба и жътва. Той се храни от земята, а душата му – от небето. Тогава няма робство, ни стежание, ни повеля. Всеки е свободен. Никой няма свое. Всеки е покорен на духа. Това е образът на Царството, мои клети братя: в Царство небесно няма роб и господар, няма езичник и иехудеин, няма цар и данник.

Разбрахте ли голямата притча за тръбната го­дина, която е притча за Царството небесно?"

И като свърши своите четири притчи към copците, Иешу бар Иосеф обгледа вси сбрани. Между тях имаше философи, търговци, ромски сановници, моряци, законници, ваятели и борци. И те всички с внимание слушаха словата на притчите му, без да възразят дума.

Тогава Иешу бар Иосеф се обърна към учениците. си и рече им:

„Не стоят ли тези мъже много по-горе от вси иерушалаимци? Те слушат речите на мъдростта и се вмислят. А който се вмисля, не пита проповедника, защото запитва себе си. Истина, истина ви казвам: no-близо е до Царството Божие грехът на Cop, отколкото гордостта на Иерушалаим."

И след това отправи наново реч към сбраните начена да им говори тъй:

„Що бе до днес презирано от гордите? И що бе човешка гордост? — Надменни духове сложиха прицел на своето презрение - и хвърлиха стрели срещу чуждоземци с боси нозе, окъсана одежда и грозно лице. Но горди ли бяха те, мои клети братя? - Не бяха горди. Над­менни бяха те, защото горди нямаше до днес.

Имаше ли правда в тяхното презрение? — Рядко
има в презрението правда. Нямаше правда в това през-
рение. Нима на всички ни не е еднакво чужда земята?
Кой се ражда със сандали? Чия одежда не изтрива своя
блясък? И кое лице е хубаво освен лицето, в чийто пог-
лед прозира пълна с гордост душа?

Лъжи проповядваше тяхната надменност и техните надути хули издаваха жад за мъст. На чий крак
не се е искало да опита бос росна морава? На чие сърце
е била чужда мечта за чужди земи? Чия одежда не се е
стремила да се разкъса под лъчи на топло слънце? Ка-
жете ми, мои клети братя!

И чие лице не е презирало изтритата хубост на
мраморно изваяние и белосаната сладка гиздост на блудниците? Истина, истина ви казвам: завист гово-
реше в тяхната надменност. Те завиждаха на босите
нозе, които целува росата, на скъсаната дреха, през
която минава слънце, на грозното лице, чийто горд пог-
лед се не забравя.

Не посмя ромският гражданин и надутият иехудеин да хвърли сандали и тежка мантия, та да се по­радва на слънце и земя. Не дръзна да скрие, че е дете на Рома - от страх да го не презрат като роб или вар­варин. Не осмели се да украси лицето си с бръчка на благоговение, защото не ще го смятат вече син на по­лубог и внук на мъртви богове.

Мъст имаше в тяхната надменност: мъст на безплодна жена, що всуе разпътничи с младежи. А знае ли някой що-годе по-презряно от безплодна утроба и ялово сърце? — Не се научи още светът кого да прези­ра. А може ли да стъпи кракът по-високо, ако не през­ре своята вчерашна стъпка? Може ли да възрасте дър­вото, ако не презре увехналите си листа?

Вие сте синове на Земя обетована, мои клети бра­тя - и към обетовани морета кърши вашият безкраен друм. Презирайте земята на робията! Презирайте своя Мицраим! Презирайте своето Червено море! Презирай­те пустините, по които е минала вашата залутана стъпка! Презирайте слабото и безволното, за да отс­тъпи място на онова, в което може да се вярва!"

И тогава Иешу бар Иосеф каза на сбраните своето слово за презрението.
И начена да им говори тъй:

„Презирайте жената, която без опора не може да живее, защото утре и снага, и душа ще продаде, за да се опре на мъж от дърво и на съпруг отломка! Колко по-високо от нея стои жената, що сбира сред зима съчки по полето, за да стопли своите сираци, останали без баща!

А безброй са онези, които като хилавата женска душа не могат живя без опора и без стълп. За опора създаде светът своите богове и за стълпове излея сво­ите кумири. Те бяха медни змии, издигнати от лъжец сред пустинята на човешката немощ — медни змии, които лучи погледът на всеки немощник.

Всяко племе създаде свой бог — и кумир на своя бог създаде. Народът, който преди години бе поробил нашето племе и не поиска да пусне през Червеното мо­ре избраниците на Елохима, бе народ работлив и от камък изсече исполински паметници на дух. По-горди ваяния не остави никой народ.

И понеже в духа на Мицраим живееше почит към труд и страх от власт, той избра за свой бог един бог потисник. Бич вложи в ръката му народът на труда и на главата му сложи слънчево кълбо, защото по-влас­тен образ от образа на слънцето не знаеше народът, роден от Нил.

Племето, що завоюва отпосле страната ни212, ко­ято по Божи обет наследихме — племето, що отведе в робство нашите прадеди, бе племе на бранници, жес­токи властители и кървави съдници. Асур зидаше от вапсани плинти дворци на дух и блян - и ничия ръка не смогна да дигне по-светли царски жилища.

И понеже в духа на Асур блуждаеше почит към бран и жад за кървави победи, той си създаде жестоко божество на кръвопролитие, огън и люта бран. Стрела и копие вложиха в ръката му хората от Междуречието — и го назваха свой бог, свой път и своя правда.

Онзи народ, който бе създал върху полуостров от-
въд морето много царства, разсипа своя дух в обич към
човека — и роди ваятели, певци, играчи, борци, пропо-
ведници, мислители и вожди. И той издигна бели хра-
мове на бляна и песента, нагиздени с тънки образи. Ни-
кой не създаде по-чисти обиталища на почит към ху-
бавото.

И понеже духът на Иаван213 бе дух свръхобилен, той си избра за бог онзи върховен бог, що праща дарове на хората и разпилява по тях всичко свое. И този народ дигна като изваяния на божества образите на най-гиздави мъже и жени. Защото в духа му кипеше жад да да­рява и пилее, та от всичко най-много обикна хубостта.

Племето, що ме роди, създаде най-долния от вси достъпни богове. Понеже бе вечно неблагодарно, глад­но, ненаситно от добивки, жадно за облаги, понеже вечно отнемаше и просеше, създаде свой просяшки бог, кому­то и днес се моли в студената празнина на своя храм — да му дарява хляб и печалби.

Не са ли за презиране вси богове, що издигнаха пред своя поглед племената, за да ги водят към стръм­нина и заник? Не са ли за презиране, мои клети братя, жалките истукани на преживялото отколе? Не са ли за презиране сенките по изминат рът, кладенците по прашни вчерашни друмове, становете214, що са ни кре­пили в тъмнината? А вие, мои клети братя — нов на­ род на ново царство, мой горд народ, трябва да презрете чужди богове и чужди тачби. Понеже в душата ви цъфти гордост, трябва да изберете нов бог — бог на жъртва и самоизкупление, бог на върховна гибел, дос­тойна за наченка на нов живот и ново царство. Ето защо вашето царство ще бъде Царство небесно. Ваш бог не ще бъде ни един от боговете на земята!"

И като свърши Иешу бар Иосеф словото си, доближи го един роб и му рече:
- Раби, моят господар зове на пир тебе и твоите ученици.

Иешу бар Иосеф го запита:

— Кой е твой господар?

Робът отвърна:

— Митридат Персиецът.

И Иешу бар Иосеф тръгна с дванадесеттех след роба.

Настъпил бе дванадесетият час и слънцето бе залязло.
2014-07-19 18:44
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © sanaalar.ru
    Образовательные документы для студентов.