.RU
Карта сайта

Памплона – мистичното сърце на навара

Сп. “Европа 2001”, бр. 1, 2001 г.

Ерика Лазарова

ПАМПЛОНА – МИСТИЧНОТО СЪРЦЕ НА НАВАРА


Памплона, любимият град на Ърнест Хемингуей, е една прекрасна илюстрация на подаващите си ръка древност и съвремие. За големия писател тя е въплъщение на самата Фиеста като непосредствена радост от живота, но и като философия на радостта и виталността. Тук той намира и емоционалното обяснение на фанатичния възторг-преклонение пред борбата с бикове, изискващо и предполагащо смесица от безумна храброст и елегантно предизвикателство към смъртта, кулминираща в дуендето като съзнателно опоетизиране на себеотдаването в любовта и смъртта. Само тук от цяла Испания все още е съхранен обичаят на гонене на бикове към арената от смелчаци, превръщащи неизменно зрелището в сърцераздирателна подготовка за Кулминацията на бикоборските игри. Когато тореадорът или ще бъде честван като победител, или ще напусне арената безславно – ранен или мъртъв. Запечатаното в известната скулптурна фигура "Ритуално гонене на биковете" (това е може би най-известният паметник в самото сърце на Памплона, превърнал се в един от нейните емблематични знаци) може да се проследи на живо всяка година при тържественото честване празника на Сан Фермин – първия епископ и светеца покровител на града, през месец юли (6–14). Тълпите туристи и празничната премяна на самата наварска метрополия правят зрелището незабравимо. И винаги ново. Тържествата започват с "chupinazo" или фойерверк, отприщващ страстите на тълпата. В продължение на девет дни се танцува, музицира, яде и пие. Незабравими се литургиите, както и вдъхновените изпълнения на фолклорните групи, увличащи публиката да се включи в кипящия живот на улицата. Катарзисно преживяване – а за мнозина и връх на т. нар. санфермини, е, когато в лабиринта от тесни улички в старинния център и в непосредствена близост с Катедралата и Кметството върволицата от зяпачи следва престрашилите се да подгонят жертвените животни. За да ги тласнат към клопката на ритуалното им убийство, доказващо отново и отново, че предизвикателството пред смъртната опасност е най-цененият спорт тук. Античната Ируня (Памплона) – мистичното сърце на страната на баските и живо олицетворение на славното є минало, в началото на ХХI век е процъфтяващ град, чиято история може да се проследи векове наред. Градът е основан от генерал Помпеус като римски бастион в малко баско селище през 75 г. преди Христа. По-нататък летописите разказват за периода, свързан с битието на скромно поселище, известно само благодарение на стратегическото си място по пътя на поклонниците, отиващи към Сантиаго – един от най-почитаните култови центрове през епохата. Прочува се едва след 1423 г., когато Карл III обединява примитивната Навария със замогналите се квартали, превърнали се постепенно в градове-спътници, Сан Кернин и Сан Николас, обявявайки ги за неразделна общност със своя единна управа и университет. Много може да се разказва за бляскавия разцвет на Наварското кралство и за перманентните борби за национална независимост на града и региона, свързани с не една или две забележителни страници от европейската история. Важно е да се отбележи обаче, че през ХVI век Памплона вече е важен гарнизон, а внушителната му крепост е известна като Портата на Франция. За архитектурната история е важна годината 1571, свързана с първите копки на Цитаделата, издигаща се и днес величествено над чаровните средновековни улички, пълни с кръчми и магазини като вечна примамка за туристите. През ХVIII век градът се модернизира и добива класицистично очарование, следите от което още са живи в представителни сгради, допълващи известността на Памплона като вечно млада дама с достойно минало. Но съвременния си вид тя добива благодарение на първото сериозно разширяване на градската площ през 1888 г. и след втората вълна на модернизация през периода 1915–1950 г., когато се оформя новият град около Алеята на Карлос III. Смело може да се каже, че модерните квартали представят достойно настоящето на Памплона, защото са планирани и реализирани така, че не представляват поредния тягостно-отегчителен пример за жилищни комплекси-спални, а хармонично се вписват във физиономията му. С добрата си инфраструктура, многото зелени площи и човешки мащаб (без залитане по гигантоманията), те могат да служат за образец на сполучливо съчетаване между естетиката и уюта, функционалността и уважението към екологията. Днес старинното ядро на града съществува като идеален център и живописен, притегателен фокус за туристите и всички, които обичат и ценят съхранената красота като бисер в огърлицата на времето. Чудесно е да поседиш в някое от кафенетата на запазилия автентичността си централен площад "Плаца де ла Кастилия", където се намира любимият на Хемингуей "Ируня бар", както и "Ла Перла" – хотелът, приютявал неизменно писателя. Днес той е запазен в почти същия вид, както и преди десетилетия. От него лъха на изискана старинност, а мебелите представляват истинска антикварна рядкост, сред които особено заслужава да се отбележат лампите от майсенски порцелан и портретите, запечатали оригиналната атмосфера от времето, когато е създаден хотелът – края на ХIХ век, и любопитното е, че в стаите все още се чувства атмосферата от станалия полумитичен "fin de ciecle". За любителите на познавателния туризъм са срещите с културната история на града, демонстрирана чрез многобройните музеи и модерните галерии. Те доказват, че богатата и сложна история на Памплона е отразена от творците му през вековете във вълнуващи произведения на изкуството. Забележителен е Музеят на Навара, приютил десетки великолепни образци на класическото и модерното изкуство в пълнотата на времевата и стиловата хронология. Но и обичащите да се потапят в бохемския климат на ставащото изкуство или да надникнат в галериите и изложбените зали няма да бъдат разочаровани, понеже и в това отношение Памплона е не само напълно в крак с времето, но е и авангардна. Така че духът на постмодерната епоха се усеща без особена трудност и е примамливо да влезеш в него, както и да потънеш в носталгията на миналото. А тя е навсякъде и особено в храмовете на епикурейската радост от добрата храна, спадаща към добрите местни традиции. Многобройните кръчми, ресторанти, сладкарници и пицарии приканват минувачите да си отпочинат и ги изкушават с кулинарни специалитети, много от които са типични за региона, други представят богатствата на испанската кухня, а трети внушават зримо мисълта, че живеем в "глобално село", където интернационализацията на културата е свързана и с интернационализация на гастрономията. Казват, че наред с пъстрия поток от туристи и многобройните студенти също са причина всички тези "богоугодни заведения" да процъфтяват. Понеже един от елементите на новата слава на Памплона е Университетът "Навара", създаден през 1952 г. от преподобния Хосемария Ескрива де Балагуер (основател на Опус Дей) и имащ клонове в Сан Себастиян, Мадрид и Барселона. Дейността му се ръководи от основните християнски принципи и ценности, залагащи на мира в света и в душата на човека, персоналната отговорност, плурализма и признаване трансценденталната стойност на човешкия труд-творчество, не просто като стока на борсата на труда, а като най-важен елемент на личното себеизразяване и служене на другите в името на Бога и хуманизма. Той е голям учебен център с известност, отдавна прекрачила националните граници. Започнал с 48 студенти и 8 професори, днес той има над 75 хиляди възпитаници от цял свят. Любопитно е да се отбележи, че в Памплона завършва медицина и княз Кубрат Панагюрски.

Административният и артистичен център на Навара още от края на отминалото хилядолетие има благородната амбиция да се превърне в органична част от Европа на културата. Нещо повече, посредством създадения Център за европейски изследвания към Университета "Навара", той прави важна крачка напред в утвърждаването си като един от ключовите културни центрове в Европейската общност, занимаващ се с изучаване традициите и актуалните тенденции на феномена "европейска култура" като авангард на световното културно развитие и в миналото, и днес. През октомври 2000 г., вече за шести път, Памплона и по-точно Центърът за европейски изследвания, бе организатор и домакин на международния конгрес "Европейска култура". За него са характерни поликултурната ориентация, интердисциплинарността и широкото представителство на теоретици, политици и видни творчески индивидуалности от цялата планета (като сред гостите личаха имената на Сарагоса Майор и Кшищов Зануси например), а ключови думи са плурализъм и толерантност. Основните теми, около които бяха групирани докладите на участниците и се вихреха дискусиите, бяха културната идентичност и европейската културна идентичност, новата Европа, информацията и комуникацията в мултикултуралното общество, отношението философия-етика. Както бе и официално отбелязано, на този конгрес за първи път пролича изключително силен интерес към етичната проблематика като свидетелство, че съвременната цивилизация се нуждае спешно от морална рекапитулация на социокултурната си история и от реабилитация на нравствените стойности. Ще отбележа мимоходом, че пишещата тези редове освен доклада си, посветен на "Ключарите на Отвореното общество", представи на специална сесия и списание "Европа", което с профила си и специализацията точно по проблемите на европейската култура в исторически и съвременен план предизвика голям интерес сред участниците. Споделяйки ласкави думи за впечатленията си от много добрата организация на конгреса като ефективно работещ форум, не мога да не отбележа специално и изключително силната културна програма, която организаторите предлагаха всяка вечер на конгресмените. Тя включваше стилни концерти, запознаващи с традиционната фолклорна музика и по-малко познатите певчески и инструментални традиции на ромите и сеферитите (иберийските евреи), както и презентирането на предкласическа и класическа светска и църковна музика. Беше дадена и широка възможност по време на различните доклади и представяни културни проекти да бъдат репрезентирани различните изкуства, като в този контекст изрично бих желала да изтъкна присъствието на художника в инвалидна количка Кристобал Тоделедо, доказващ чрез жизнелюбивото си изкуство дори чрез цикъла живописни платна за Христос, посветени на милениума, неунищожимата мощ на таланта и човешката (и божествена) сила на духа. За участниците в VI международен конгрес "Европейска култура" бе предвидена и интересна екскурзия, запознаваща с историческото наследство на региона. За разлика от представения в други години популярен и съвършен като архитектура и географско разположение Сан Себастиян – безспорно един от най-красивите градове на Европа, този път организаторите се бяха постарали да представят места, стоящи встрани от интереса на масовия туризъм, но поразяващи с народния гений, създал сътворената, но и неръкотворна красота на манастири и катедрали в романски, готически и бароков стил. Всеки един от паметниците на културата по маршрута из Южна Навара – Сан Грегорио Остиенсе, Торес дел Рио, Лос Аркос и Ирахе, беше и възможност за едно уникално познавателно доближаване до културната самобитност на Навара. И шанс за всички участници в пътуването да отнесат със себе си незабравимия спомен за културното безсмъртие на ирунския гений.Дадаць дакумент у свой блог ці на сайт 2014-07-19 18:44
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © sanaalar.ru
    Образовательные документы для студентов.