.RU
Карта сайта

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung - старонка 15


Много мистични преживявания имат сходен характер - на представление, в което е включен зрителят, но все пак това не включва непременно и преображение на неговата същност. Така често дори и най-хубавите, и най-впечатляващите сънища нямат никакъв траен или променящ ефект върху самия сънуващ, макар че той би могъл съответно да бъде впечатлен от тях. Но не е задължително той да прави проблем от това. Тогава, естествено, случката остава -отвън", като извършено от други ритуално действие. Тези често повече естетически форми на преживяване трябва грижливо да бъдат разграничавани от ония, които безспорно означават промени на собственото същество.

Б. Субективната промяна

Сами по себе си промените на личността не са рядкост. В психопатологията те дори играят значителна роля. Във всеки случай тук става дума за съвсем различни от разгледаните мистични преживявания, които психологически са доста труд-норазбираеми. Обаче явленията, които искаме да разгледаме сега, принадлежат към една рутинна за психологията област.

а. Смаляване на личността. Под това се разбира промяна на личността в посока към смаляване. Пример за това е обозначаваното в психологията на примитивите като -загуба на душата". Става дума за едно особено състояние, което примитивът би обяснил с изгубването на една душа. Според неговото разбира-

4 Also sprach Zarathustra, p. 400 ff. [На бълг. - Ницше, Тъй рече Заратустра, С., 1990. - Б. пр.]

s Horneffer, Nietzsches Lehre van der Ewigen Wiederkunft.

126

не една душа си отива като куче, което през нощта е избягало от някого. Тогава задачата на баяча е да върне отново бегълката. Загубата често настъпва внезапно и се изразява в значително разстройване на общото състояние. Явлението е свързано със структурата на примитивното съзнание, което няма здравата спойка на нашето съзнание. Ние разполагаме със силата на волята, обаче примитивът - не. Той се нуждае от сложни упражнения, за да може изобщо да се съсредоточи за съзнателна, волева, а не само емоционална и инстинктивна дейност. В това отношение нашето съзнание е по-сигурно и по-благонадеждно; във всеки случай понякога и на цивилизования човек може да му се случи подобно нещо, само че тогава то не се нарича -загуба на душата", a -abaissement du niveau mental"* -понятие на Janet, който дава подходящо название на явлението6. Става дума за отслабване на напрежението в съзнанието, сравнимо с ниско налягане в барометъра, което предвещава лошо време. Тонусът е спаднал, което субективно бива усещано като тежест, неохота и униние. Човекът е изгубил -охота" и няма кураж да започне деня си и да се хване за работата си. Усеща се като оловен, защото нищо в него не иска да се движи. Това се случва, защото той вече няма енергия на разположение7. Този добре известен феномен съответства на загубата на душата у примитивите. Състоянието на неохота и парализиране на волята може да стигне дотам, че личността, тъй да се каже, да се разпадне и единството на съзнанието да изчезне; отделните части на личността добиват самостоятелност, поради което съзнанието не може вече да ги контролира. От това възникват например анестетични полета или систематични амнезии. Последните са хистеричните -смущения от вътрешни секреции". Този медицински термин съответства на -загуба на душата" у примитивите.

Abaissement може да бъде следствие от физическа и психическа умора, от болести на тялото, от силни афекти и шок, който има особено заличаващо въздействие върху самоувереността на личността. Abaissement винаги има стесняващо въздействие върху личността като цяло. То подкопава вярата в собствените сили и предприемчивостта и стеснява духовния хоризонт чрез нарастващ егоцентризъм. В крайна сметка то може да доведе до развитието на една до голяма степен отрицателна личност, която в сравнение с първоначалната е подправена.

* Понижаване на душевния тонус (фр.). - Б. пр. 6 Les Nevroses, p. 358.

Това принадлежи към

описания от граф Keyserling

(Siidamerikanische Meditationen) феномен гана.

127

р. Промяна no посока на увеличаване. В началото личността рядко е онова, което ще стане по-късно. Затова поне през първата половина на живота съществува възможността за увеличаване или промяна на същата. Тя може да настъпи благодарение нарастване отвън, и то от това, че отвън се вливат и биват асимилирани нови витални съдържания. По този път може да се преживее значително разрастване на личността. Затова предпочитат да приемат, че разширението идва само отвън, и на това се базира предразсъдъкът, че човек става личност, ако черпи възможно най-много отвън. Обаче колкото повече следваш тази рецепта и колкото по-дълбоко си убеден, че целият растеж идва само от външните фактори, толкова повече обедняваш вътрешно. Затова, когато ни завладее някоя велика идея отвън, трябва добре да разберем, че тя ни е завладяла, защото нещо в нас откликва и съответства на нея. Притежаването на душевна отзивчивост е богатство, а не натрупването на ловна плячка. Всичко, постъпващо отвън, както впрочем и всичко, изплуващо отвътре, става наше собствено само тогава, когато сме способни на вътрешен простор, съответстващ по обем на постъпващото отвън или отвътре съдържание. Истинското израстване на личността е осъзнаването на едно разширение, произтичащо от вътрешни източници. Без душевна широта никога не можем да схванем величината на нашия предмет. Поради това казват с право, че човек расте с мащаба на задачата си. Но той трябва да има заложена в себе си способността да расте, иначе и най-тежката задача не би му била от полза. Най-многото да се пречупи от нея.

Класически пример за увеличаване е срещата на Ницше със Заратустра, която превръща критичния автор на афоризми в трагичен поет и пророк. Подобен пример е Павел, който изведнъж вижда Христос по пътя си към Дамаск. Макар че този Христос на Павел изобщо не би бил възможен без историческия Исус, явяването на Христос пред Павел обаче все пак не идва от историческия Исус, а от несъзнаваното на Павел.

В един върховен момент от живота, когато пъпката се разтваря и от малкото излиза голямото, когато -едно става две", и голямата фигура, която човекът винаги е бил, но която въпреки това винаги е оставала невидима, се възправя срещу досегашния човек в мощта на своето проявление. Истински и безнадеждно малкият винаги ще вмъква проявленията на големия в границите на своята малкост и никога няма да разбере, че е настъпил Съдният ден за неговата незначителност. Обаче вътрешно големият знае, че дългоочакваният приятел на душата,

128

безсмъртният, най-после наистина е дошъл, за да -плени плен"8, именно онзи, който винаги го е носил и го е държал в плен, да го хване сам и да прелее живота му в своя: един миг смъртна опасност! Пророческо видение на Ницше - танцуващият на въже', разкрива грозящата опасност на -въжеиграческото" отношение към едно събитие, което даде на Павел най-висшето прозвище, за което бе достоен.

Самият Христос е най-висшият символ на скрития у смъртния човек безсмъртен10. Обикновено този проблем се изобразява чрез един двоен мотив - например чрез близнаците, единият от които е смъртен, обаче другият е безсмъртен. Индийският паралел е двойката приятели:

Двама другари с красиви крила прегърнали ствола на плодно дърво; единият хапва от сладките дарове Божи, а другият гледа надолу и нищо не слага в уста.

Духът, който слязъл е тука в дървото, измъчва се в своята немощ, пленен от заблуди; когато обаче съзира и тачи на другия силата и пищността, тъгата напуска душата му".

Забележителен паралел е също и ислямската легенда за събирането на Мойсей и Кадир12, на която ще се върна по-късно. Разбира се, промяната на личността по посока на нарастването не бива да си представяме само под формата на такива значими преживявания. Има и една тривиална казуистика, която би могло лесно да се компилира от историите на заболяванията и протичането на лечението при нервно болни пациенти. Най-сетне всеки случай, когато с познанието на по-голямата фигура се разкъсва и някакъв железен обръч около сърцето, се числи към тази категория13.

8 Ефесяни 4:8. [Цитирано по Библия, издание на Св. синод на Бълг. църква, С., 1993. Там цитатът е от 7-9 стих. - Б. пр.]

' Also sprach Zarathustra, p. 21 ff. [На бълг. - Ницше, Тъй рече Заратустра, С., 1990. - Б. пр.]: -Душата ти ще бъде мъртва по-скоро

от плътта ти."

10 Вж. повече в [Jung,] Versuch einer psychologischen Deutung des

Trinitatsdogmas [Paragr. 226 ff.].

" Cveta9vatara Upanishad IV, 6, 7,9 в: Deussen.SecAzig Upanishad's des

Veda, p. 301.

12 Коранът, 18 cypa.

13 В моята докторска дисертация Zur Psychologie and Pathologic sogenannter occuller Phanomene от 1902 г. съм описал един такъв случай на разширяване на личността.

9 12$

у. Вътрешна структурна промяна. В този случай не става дума нито за увеличаване, нито за смаляване на личността, а за структурната й промяна. Като основна форма ще спомена явлението на обсебеност, което се състои в това, че определено съдържание, някаква мисъл или част от личността по някакви причини добива власт над индивида. Обсебващите съдържания се явяват като странни убеждения, идиосинкразии, причудливи планове и т. н. По принцип те не подлежат на корекция. Трябва да си много близък приятел на обсебения и да си съгласен да поемеш върху себе си всякакви неща, за да се опитваш да предприемеш нещо срещу такива състояния. Не искам да се ангажирам да поставя абсолютна граница между обсебеност и параноя. Обсебеността може да бъде формулирана като иденти-тет на Азовата личност с един комплекс от представи14.

Често срещан случай е идентитетът с персоната, онази система на приспособяване или оня маниер, с който контактуваме със света. Така почти всяка професия има характерна за нея персона. Днес тези неща лесно могат да бъдат изследвани, тъй като снимките на обществениците толкова често се появяват в пресата. Обществото изисква определено поведение и професионалистите полагат усилия да отговорят на тези очаквания. Опасността е само, че те се идентифицират с персоната, напри-мер професорът със своя учебник или тенорът със своя глас. С това нещастието е дошло. Тогава човек живее вече само в собствената си биография. Той вече не може да извършва никаква обикновена дейност по естествен начин. Понеже вече е написано: -... а после той се отправи за еди-къде си и каза еди-какво си" и т. н. Одеждата на богоподобността се е сраснала с кожата му. След това вече е нужно отчаяното Хераклово решение да смъкне от тялото си тази одежда на Нес* и да влезе в опустошителния огън на безсмъртието, за да се преобрази в това, което е той в действителност. С известно преувеличение бихме могли да кажем също, че персоната е онова, което човек всъщност не е, но което той и другите хора мислят, че е15. Във всеки случай изкушението да бъдеш това, което изглеждаш, е

14 За църковното разбиране на обсебеността вж. De Tonquedec, Les Maladies nerveuses ou mentales et les manifestations diaboliques. (С предговор от кардинал Verdier.)

* Нес - кентавър от гръцката митология; одеждата или ризата на Нес - дрехата, отровена от кръвта на Нес - алегория за подарък, носещ нещастие. - Б. пр.

15 Във връзка с това би било от полза да се прочетат Aphorismen zur Lebensweisheit на Шопенхауер (Parerga und Paralipomena I [Kp. II: -3a това, което някой е", и Кр. IV: -За това, което някой представлява"]).

голямо, понеже често на персоната се плаща в брой.

Има също и други фактори, които решително могат да обсебят индивида. Особено важен сред тях е тъй наречената маловажна функция. Тук не е място да се впускаме подробно в тази проблематика". Бих искал само да отбележа, че маловажната функция практически съвпада с тъмната страна на човешката личност. Тъмното, присъщо на всяка личност, е входната врата към несъзнаваното или вратата към сънищата. От нея излизат онези две сумрачни фигури -сянката" и -анимата", влизащи в нощното съновидение, или невидимо обсебват Азо-вото съзнание. Човек, обсебен от сянката си, винаги се намира в собствената си светлина и пада в собствените си клопки. Винаги когато е възможно, предпочита да прави неприятно впечатление на околните. Най-често той е неудачник, защото живее под собствените си възможности, и в най-добрия случай постига онова, което не му понася. И там, където няма праг, в който би могъл да се препъне, той си го измисля и си въобразява, че е направил нещо полезно.

Предизвиканата от анимата или анимуса обсебеност пък предлага други картини. На първо място при преображението на личността излизат характерните черти на противоположния пол - при мъжа женските, а при жената мъжките. В състояние на обсебеност и двете фигури губят своя чар и ценността си, които притежават само в изолирано от света (интровертирано) състояние, значи тогава, когато образуват мост към несъзнаваното. Обърната навън, анимата е капризна, необуздана, с променливо настроение, неовладяна, емоционална, понякога демонично интуитивна, безогледна, безчовечна, измамна, лицемерна и мистична17; обратно на това анимусът е закостенял, принципен, законодателен, поучаващ, оправящ света, теоретизиращ, оплетен в думите, сприхав и властолюбив18. И двамата имат лош вкус: анимата се обгражда с непълноценни субекти, а

" Тази значима проблематика е разгледана подробно в гл. V на Psychologischen Туреп. [На бълг. - Психологически типове. С., 1995. - Б. пр.]

17 Срв. точното описание на анимата при Ulysses Aldrovandus (Dendrologiae libri duo, p. 146): -Тя се проявява едновременно като много мека и много корава и тъй като вече близо две хиляди години извежда на показ - като Протей - най-непостоянните мимики, тя изпълни с боязливи грижи и печал подмамената да излезе навярно от хаоса, т. е. агатонското объркване, любов на тогавашния жител на Болоня Луций Агатон Приск." Подобно описание има и в Hypnerotomachia des Poliphilo. (Вж. Linda Fierz-David, Des Liebestraum des Poliphilo, p. 205 ff.)

18 Вж. Emma Jung, Ein Beitrag zum Problem des Animus.

I!

анимусът попада в плен на непълноценно мислене.

Друг случай на структурна промяна засяга някои редки наблюдения, за които мога да се изкажа с доста големи резерви. Става дума за състояния на обсебеност, когато обаче обсебването е предизвикано от нещо, което навярно бихме означили най-подходящо с понятието -душа на предците", и то като една определена душа на някой прадед. На практика това са случаи на очебийна идентификация с починалия. (Естествено проявите на идентитет идват едва след смъртта на -прадядото".) Leon Daudet ме накара първо да обърна внимание на такива възможности със своята несистематизирана, но гениална книга -L'Heredo". Той предполага, че в структурата на личността има съставни части от предците, които изведнъж, при някакви обстоятелства, могат да избият навън. По този начин индивидът непосредствено изпада в ролята на прародител. Знаем, че при примитивите й се отдава голямо значение. Съществува предположението, че духове на предци не само се реинкарнират в децата, но и се опитват да настанят такива у децата, като им дават съответните имена. Така и примитивите се опитват - ритуално - сами да се превърнат в предците си. Ще посоча австралийската представа за алтирангамитийна", за полуживотинските души на прадедите, чието култово съживяване е от най-голямо функционално значение за живота на племето. Тези представи от каменната ера са били широко разпространени, което може да се види от многобройните следи на други места. Поради това има вероятност и днес още такива първични форми на преживявания да се повтарят като идентификации с душите на прадедите и ми се струва, че съм наблюдавал такива случаи.

6. Идентификация с група. Сега искаме да преминем към обсъждането на една друга форма на преживяване на промяната, която обозначавам като идентификация с дадена група. Поточно казано - става дума за идентитета на един индивид с определен брой хора, които като група имат колективно преживяване на промяната. Това е особена психологическа ситуация, която не бива да се бърка с участие в ритуал за преображение, извършван пред публика, обаче в никакъв случай не почива на някакъв групов идентитет и не е задължително да предизвика такъв. Нещо съвсем друго е, ако преживееш промяната с групата така, както я преживяваш в себе си. В по-голяма група от хора, свързани благодарение на едно особено състояние на духа и идентични един с друг, възниква преживяване на промяната,
2014-07-19 18:44
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © sanaalar.ru
    Образовательные документы для студентов.