.RU
Карта сайта

Пред завесата - старонка 26

е очевидно от наличието на оптични инструменти в археологичните находки. Бел-асирийският Юпитер е бил изобразяван с четири крила, заобиколени от звезди. Възможно е обаче всичко това да са били обикновени съвпадения."

Накратко казано, именно теорията на мистър Проктър за съвпаденията в крайна сметка предизвиква мисли за чудеса, а не самите факти. Нашите приятели скептиците изглежда имат ненаситен апетит към съвпаденията. В предишната глава ние представихме достатъчно доказателства, за да покажем, че древ­ните са използвали толкова съвършени уреди, каквито ние сега имаме. Може ли да се твърди, че инструментите, които притежа­вал Навуходоносор, са били на същото ниво като съвременните, а същевременно знанията на неговите астрономи били наистина толкова нищожни, след като според глинените таблички, разче­тени от Раулинсон, Бирс-Нимруд - храмът на Боршип, е имал седем стъпала, символизиращи концентричните кръгове на се­демте сфери, всяка от които била направена от гледжосани плочки и метал така, че да съответства по цвят на планетата, която изобразявала? Отново ли е съвпадение, че древните строители са дали на всяка планета този цвят, който се оказал истинският, както показаха нашите по-късни телескопични отк­рития. Или е съвпадение и това, че Платон в „Тимей" разкрива своето знание за съхранението на материята, закона за запазване на енергията и корелацията на силите? „Последната дума на съвременната философия - казва Джоуето - това е непрекъсна­тостта и усъвършенстването, но за Платон това е било началото и основата на всяка наука."230

Сабеизмът231 е бил неизменният основен елемент на древните религии и ние сме убедени, че ако тех ните митове и символи бъдат правилно и внимателно изтълкувани, ще бъде открита връзката им с най-точните съвременни астрономически данни. Дори повече от това: едва ли ще се намери научен закон, имащ отношение към физическата астрономия или физическата геог­рафия, който да не може да бъде видян в гениалните комбинации на древните митове. Те отразяват в символична форма както най-важните, така и по-незабележимите причини за движението на небесните тела; в тях е олицетворена природата на всеки феномен, а в митологичните биографии на олимпийските богове и богини добре запознатият с основите на съвременната физика и химия изследовател лесно може да разпознае някои от природ­ните закони, въплътени в маниера на държание и в поведението на античните божества. Атмосферното електричество в своето естествено и латентно състояние се олицетворява обикновено с полубогове и богини, чиято сфера на дейност е ограничена предимно на земята и които проявяват своя електричен темпера­мент само при случайните си полети в по-високите божествени области, при това винаги в строго съответствие с увеличаване­то на разстоянието от повърхността на Земята. Знамената на Херкулес и Тор никога не са били така смъртоносни, както по времето, когато боговете се издигнали над облаците. Не трябва да забравяме, че преди олимпийският Юпитер да бъде антропоморфизиран от гения на Фидий и (превърнат във всемогъщия Величайши Бог, Божеството на Боговете) да бъде представен за поклонение на простолюдието, в древната и неразбираема наука, наречена символология, той олицетворявал всички космически сили като цяло. Този мит не е бил така метафизичен и сложен, а по-скоро бил правдив и красноречив израз на физичните закони.

Зевс - мъжкият елемент на творението, заедно с Хтония-Веста (Земята) и Метис (водата), първи от Океанидите (женските принципи), според Прокъл и Порфирий били най-главните из­между живите същества. В орфическата теология - най-древната от всички, които се изразявали метафизически, той представля­вал ПОТЕНЦИЯ и ДЕЙСТВИЕ, непроявена ПРИЧИНА и ДЕ-МИУРГ (активен творец), като еманация на невидимата сила. В последстващите състояния на демиурга, в съчетание с неговите съпруги, ние намираме всички най-мощни елементи на еволюци­ята на Космоса - родствените химически елементи, атмосферното електричество, привличането и отблъскването и т.н.

Съдейки по неговите изображения и физически качества, ние можем да си дадем сметка, колко добре древните са били запознати с всички учения на физическата наука в тяхното съвременно развитие. Впоследствие (в разсъжденията на Питагор) Зевс става метафизична троица. Монадата, развиваща се от своето невидимо , активната причина, действието и разум­ната воля - взети заедно формират тетраксис. Впоследствие ранните неоплатоници оставили настрана първичната монада (поради нейната пълна непознаваемост за човешкия ум) и раз­мишлявали само за демиургичната триада на това божество, като видимо и познаваемо в неговите проявления; оттук и метафизичното продължение на тази представа за Зевс у Плотин, Порфирий, Прокъл и други философи. Тази триада била приета и от школата на иринейците във второто столетие; най-същес­твеното различие между неоплатоничното и християнското уче­ние се състояло в насилственото смесване на последното с непознаваемата монада, приведена в действие от творческата троица.

В астрономическия си аспект Зевс-Дионис има своето начало в зодиака, в древната слънчева година. В Либия той приема форма на овен и се отъждествява с египетския Амон, който ражда Озирис, бога телец. Озирис е също олицетворение на еманациите на Бащата-Слънце и сам е Слънчев Телец. Праотецът-Слънце е Слънчев Овен, както и Юпитер се явява в образа на овен, а като Юпитер-Дионис (или Юпитер-Озирис) той е представен като бик. Добре известно е, че това животно е символ на творческата сила. Кабалата дава допълнителни пояснения за произхода на това странно почитане на бикове и крави чрез посредничеството на един от нейните главни тълкуватели - Симон-Бен-Йохай.

Нито Дарвин й Хъксли - основателите на учението за еволюцията (и нейното неизбежно допълнение за превръщането на видовете), нито някой друг би могъл да изтъкне каквото и да е против рационалността на този символ, с изключение може би на естественото чувство за неловкост, че древните отново са изпре­варили техните данни дори и в това на пръв поглед съвременно откритие. В някоя от следващите глави ще приведем учението на кабалистите, както го е изложил Симон-Бен-Йохай.

Лесно може да бъде доказано, че от незапомнени времена Сатурн (Хронос), чийто пръстен наистина е бил открит от халдейските астролози и символизирането му не е било случайно „съвпадение", се разглеждал като баща на Зевс, докато послед­ният сам не станал баща на всички богове, т. е. висше божество. Той бил Бел или Ваал на халдеите, първоначално пренесен при тях от акадийците. Раулинсън обаче настоява, че последният е „дошъл" от Америка. Ако това наистина е така, тогава се поставя под въпрос фактът, че Бел е само вавилонско олицетворение на индийския Шива (или Бал), бога на всемогъщия огън, съзидаващо и в същото време разрушаващо божество, в много отношения по-висше от самия Брама?

„Зевс - се казва в орфическия химн - е първият и последният, главата и крайниците; от него са произлезли всички неща. Той е човек и безсмъртна нимфа (мъжки и женски елемент); душата на всички неща, главен двигател на огъня, той е Слънце и Луна, извор от океана, демиург на Вселената, една сила, един Бог; могъщ творец и повелител на Космоса. Всичко - огънят, водата, земята, ефирът, нощта, небесата, Метис - първата пазителка (София на гностиците и Сефира на кабалистите); красавецът Ерос, Купидон - всички те се вместват в необятните рамки на неговото величествено тяло."

Този кратък хвалебствен химн лежи в основата на всяка поетична митологична концепция. Въображението на древните се оказало безгранично, както и видимите проявления на самото божество, даващо им теми за техните алегории. Макар че пос­ледните изглеждат многообразни, те никога не се отделят от двете основни идеи, неизменно присъстващи като паралелно развитие в техните тайни творения - строгата привързаност в равна степен към физическата и към моралната (или духовната) страна на природните закони. Техните метафизични изследвания никога не се разминавали с научната истина, а религиите им наистина биха могли да се нарекат психофизиологични убеждения на свещенос­лужители и учени, построени върху утвърдените традиции на миналите времена.

Подобен на слънцето - какъв по-добър образ от този може да се измисли за Юпитер, изобразяван със златни лъчи; как да не се олицетвори тази еманация в Диана, светоносната целомъдрена Артемида, чието старо име било Диктина (което дословно значи лъч, от думата „дикейн"). Луната не свети, а само блещука с отразената светлина на Слънцето; оттук и образът на нейната дъщеря, богинята на Луната и самата Луна, Астарта или Диана. Както и критската Диктина, тя носи венец от вълшебно растение, вечнозелен храст, допирът до който предизвиквал сомнамбулизъм и заедно с това лекувал от него; а като Елития (Джуно Пронуба) тя е богиня целителка и нейният венец от диктамнус още веднъж доказва дълбоката наблюдателност на древните. Това растение е известно в ботаниката като притежаващо голяма седативна сила и расте в изобилие в планината Дикти в Крит. От друга страна, Луната, според най-големите авторитети по животинския магне­тизъм, влияе на соковете (течностите в организма) и на нервните клетки и местата, откъдето идват всички нервни влакна, които играят такава важна роля в месмеризма. При раждане покривали критските жени с тези растения, а техните корени били препо­ръчвани като най-доброто средство за успокояване на острите болки, както и за снижаване на раздразнителността, която е толкова опасна в този период. Освен това, жените били поставяни в пределите на храма, посветен на тази богиня, а при възможност и направо под преките лъчи на лъчезарната дъщеря на Юпитер - ясната и топла Източна Луна.

Индийските брамини и будисти усложнили теорията за влия­нието на Луната и Слънцето (мъжкия и женския елемент) като съдържащи негативни и позитивни принципи, т.е. противополож­ни магнитни полюси. „Влиянието на Луната върху жените е добре известно" - отбелязвали всички стари автори по магнетизъм;! Енемозер, също както и Дюпре, потвърждават теориите на-индийските ясновидци във всички отношения.

Явното уважение, оказвано от будистите на сапфира - камък, също посветен на Луната, във всички страни е било разглеждано като основано на някакви точни научни данни, а не на обикновено суеверие. Те му приписвали свещена магическа сила, която лесно може да бъде разбрана от всеки, който изучава психическия месмеризъм, тъй като неговата гладка тъмносиня повърхност предизвиква сомнамбуличен феномен (лунатизъм). Различното влияние на цветовете на призмата върху развитието на растени­ята (и особено на този „син лъч") било забелязано едва неотдавна. Академиците дълго спорили за различната топлинна интензив­ност на призматичните лъчи, докато накрая цяла поредица от опити, направени от генерал Плезантон, доказали, че под сините лъчи (най-богати на електричество) развитието на растенията и животните придобива невероятна скорост. По такъв начин изс­ледванията на Аморети върху електрическата полярност на скъ­поценните камъни показали, че елмазът, гранатът и аметистът са електроотрицателни, докато сапфирът е електроположителен. В действителност, много от старите символи са били просто калам­бури на истинските имена.

По такъв начин ние имаме възможност да покажем, че пос­ледните научни експерименти само потвърждават това, което е било известно на индуските отшелници много преди да бъде основана която и да е от съвременните академии. Древната индуска легенда гласи, че Брама-Праджамапати, влюбвайки се в собствената си дъщеря Ва (Небе, а понякога също и Зора), приел образа на елен, а Ва - на сърна, и така те извършили първото грехопадение.232 Виждайки това светотатство, боговете изпитали чувство на ужас и обединявайки своите най-страшни тела - всеки бог имал толкова тела, колкото пожелае, те създали БХУТАВАН А (духа на злото) с цел той да разруши въплъщението на първо­родния грях, извършен от самия Брама. Виждайки това, Брама-Иранягарбха233 се разкаял горчиво и започнал да повтаря мантри (молитви) за самопречистване, отронвайки в своята тъга върху земята най-горещата сълза, която някога е падала от неговите очи; и от нея се образувал първият сапфир.

Тази полусвещена и полународна легенда показва, че индуси-те са знаели кой от цветовете на призмата съдържа най-голямо електричество; освен това, особеното влияние на сапфира било известно така добре, както и на другите минерали. Орфей учи как може да се влияе върху цялата аудитория с помощта на магнит. Питагор обръща особено внимание на цветовете и при­родата на скъпоценните камъни, а Аполоний Тиански посочва на учениците си техните скрити качества и мени всеки ден пръсте­ните със скъпоценни камъни, избирайки особен камък за всеки ден от месеца по законите на прорицателната астрология. Будис­тите твърдят, че сапфирът носи спокойствие и хладнокръвие на ума и изгонва лошите мисли, укрепвайки кръвообращението у човека. Същият резултат се постига и чрез електрическа батерия с прав ток, казват специалистите по електричеството. „Сапфирът - според будистите - отваря заключените врати и помещения (за човешкия дух): той предизвиква желание за молитва и донася повече умиротворение, отколкото другите камъни, но този, който го носи, е длъжен да води чист и праведен живот."234

Диана-Луна, дъщерята на Зевс и Прозерпина, представлява земята в периода на нейната активна дейност, а като Диана-Ей-лития-Люцина (според Хезиод) тя е дъщеря на Юнона. Юнона е погълната от Хронос (Сатурн) и възкресена към живот от Океанидата Метис, известна също като Земя. Сатурн в хода на Времето поглъща Земята, което е причина за един от праистори­ческите катаклизми, и едва когато Метис (водата) покрива с вълни континента, Юнона се възражда в своя предишен облик. Тази идея е изразена в 9-и и 10-и стих на първа глава на „Книгата на Битието". В честите матримониални скарвания между Юнона и Юпитер, Диана винаги е представяна като отвръщаща се от майката и усмихваща се на бащата, макар и да го гьлчи за безкрайните му лудории. Тесалийските магьосници (според пре­данията) били длъжни в периодите на тези лунни затъмнения да привличат вниманието й към Земята с помощта на заклинания и магьосничества, а вавилонските астролози и магове не спирали да свещенодействат дотогава, докато не им се удаде да постигнат мир между скараната двойка богове, след което Юнона „се усмихвала като сияйна и искряща богиня", а Диана, препасвайки своето чело с полумесец, се връщала на своето място за лов в планините.

Оставаме с впечатлението, че тази легенда показва различните фази на Луната. Ние, живеещите на Земята, винаги виждаме само едната страна на нашия светещ спътник, който по такъв начин обръща гръб към своята майка Юнона. Слънцето, Луната и Земята постоянно изменят положението си по отношение един към друг. При новолуние често настъпва промяна на времето и понякога ветровете и ураганите могат да бъдат достатъчен намек за конфликта между Слънцето и Земята, особено ако първото е закрито с буреносни облаци. Освен това, новата луна е невидима, докато нейната тъмна страна е обърната към нас; и едва след примирието на Слънцето и Земята тази ясна месечина става видима от тази страна, която е по-близо до Слънцето, макар че в това време Луната не се осветява от преки слънчеви лъчи, а само от слънчевата светлина, отразена от земята към луната. Ето защо казват, че халдейските астролози и магьосниците от Теса­лия, които по всяка вероятност са наблюдавали и добре са познавали пътя на небесните тела, със своите чародейства са заставяли Луната да се спусне на Земята, т.е. да покаже свето лице, което тя е могла да направи само след като получи „сияещата усмивка" на своята майка Земя, с която последната я дарявала след одобряването със слънчевия си съпруг. Тогава Диана-Луна, украсявайки своето чело с полумесец, се връщала обратно да ловува в своите планини.

Ако подложим на съмнение знанията на древните (като осно­вани на „суеверни изводи", направени въз основа на естествени феномени), то това би било същото, както ако след 500 години нашите потомци обявят учениците на професор Балфур Стюард за древни невежи, а него самия - за лековерен философ. Съвре­менната наука, в лицето на този джентълмен, се съгласи да проведе опити за установяване на връзката между слънчевите петна и болестите по картофите и вече откри такава; тя призна също така, че „Земята се намира под силното влияние на процесите в слънцето"235; и оттук възниква въпросът, по силата на каква логика древните астролози трябва да бъдат представяни като смахнати или като отявлени мошеници? Между описател­ната (естествената) и прорицателната астрология съществува такава връзка, каквато има между физиологията и психологията, т.е. между физическата и моралната страна на нещата. Ако в последващите векове тези науки са деградирали до нивото на шарлатантство, благодарение на някои самозванци, то нима е справедливо да разпространяваме всички обвинения и върху онези велики хора на миналото, които с упоритите си изследвания и праведен живот са увековечили имената на Халдея и Вавилон? Древните учени, които (според последните открития) са успели от купола на „обвитата с облаци" обсерватория на Бел да направят толкова точни астрономични изследвания във времето на далечното минало, в период „около 100 години от момента на всемирния потоп", както и изчисленията на професор Дрейпър, едва ли могат да бъдат наречени лъжци и невежи.

Ако техният подход за довеждане на великите астрономически истини до съзнанието на масите се отличава от „образователната система" на нашето столетие и предизвиква у някои насмешка, то все пак остава открит въпросът, коя от двете системи е по-добра? При древните науката вървяла ръка за ръка с религията и идеята за Бога била неотделима от неговото творение. В същото време, когато в нашия век едва ли ще се намери един човек на десет хиляди, който знае, че планетата Уран (ако той въобще е чувал за нейното съществуване) е 2014-07-19 18:44
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © sanaalar.ru
    Образовательные документы для студентов.