.RU
Карта сайта

Пред завесата - старонка 16

Хиле на гностиците; той е и многоликият змей, формиращ краката на слънчевия петел Абраксас; накрая, това е Дяволът на Дьо Мирвил. На практика обаче това е сляпа сила, която, душите са длъжни да победят, за да се освободят от земните вериги; защото ако тяхната воля не ги освободи „от това фатално привличане, те ще бъдат придърпани в течението от силата, която ги е създала, и ще бъдат върнати към централния и вечен огън".

Този образен кабалистичен израз, независимо от странната си фразеология, съвсем точно съответства на една от сентенциите, използвана от Исус; в неговия ум тя не е могла да има друго значение, освен това, което са й придавали гностиците и кабалистите. По-късното християнско богословие е изтълкувало този израз по друг начин - то го е превърнало в учението за Ада. Буквално обаче той означава само това, което е казано -астралната светлина е създател и разрушител на всички форми.

„Всички магични действия - продължава Леви - се постигат чрез освобождение от спиралата на обвиващия Древен Змей и чрез стъпване с крак върху главата му, след което той може да бъде управляван според свободната човешка воля. „Аз ще ти дам

- казва Змеят в евангелския мит - всички царства на земята, ако се преклониш пред мен и ми се кланяш." На това посветеният трябва да отговори: „Не аз ще се преклоня пред теб, а ти ще пълзиш в краката ми; ти нищо не можеш да ми дадеш, но аз ще те подчиня и ще си взема своето. Тъй като аз съм твоят господар и стопанин!" Ето какво е истинското значение на неясния отговор на Исус към Изкусителя... Следователно Дяволът не е същество

- това е сила, както показва нейното название. Одичният, или магнетичен ток, образуван от веригата (кръга) от хора, чиято воля е насочена към зло, е длъжна да създаде този зъл дух, който Евангелието нарича „Легион" и който натикал в морето стадото свине - още една евангелистка алегория, показваща как низките натури могат да бъдат доведени до самоунищожение от слепите сили, приведени в действие от заблуждението и греха."156

В обемистия си труд за мистичните проявления на човешката природа германският натуралист и философ Максимилиан Перти е посветил цяла глава на „Съвременните форми на магията". „Проявленията на магичния живот - казва той в своя предговор

- частично се базират на съвсем друга организация на съществу­ване, различна от структурата на този свят, в който ние наблю­даваме времето, пространството и причинността. Тези проявле­ния се поддават много трудно на експериментиране; те не могат да бъдат викани по наша заповед; ние можем само да ги наблюдаваме и старателно да ги изучаваме, когато се извършват в наше присъствие; ние можем само да ги групираме по аналогия в определени подразделения и да изведем общите принципи и закони."

Ориенталистът Луи Жаколио демонстрирал на практика спо­собностите на Кавиндасами, който (по пътя на пълното подчине­ние на своята физическа природа на духовната) достигнал такава степен на очистване, при която духът става почти свободен от своето затворничество157 и придобива способността да прави чудеса. Така неговата воля, дори обикновеното му желание, става творяща сила и той започва да управлява природните сили. Тялото му вече не е препятствие за него и следователно той може да беседва като „дух с духа, като дихание с диханието". Под неговите протегнати длани всяко неизвестно за него семе (тъй като Жаколио избрал едно съвсем случайно от чувала и сам го посадил в белязана цветна саксия) веднага започва да расте и да пробива слоя земя. Това зърно израснало за по-малко от два часа до такива размери, които при нормални условия биха изисквали няколко седмици. То растяло пред очите на експериментаторите и издевателски опровергавало всички закони на ботаниката. ЧУДО ли е това? В никакъв случай; но то може да бъде чудо, ако приемем определението на Уебстър, че „чудо е всяко събитие, противоречащо на установения ред на нещата и отклоняващо се от известните природни закони". Могат ли обаче нашите нату-ралисти да поддържат претенцията, че това, което те са устано­вили по пътя на наблюденията, е непогрешимо? Или - че всички закони на природата вече са им известни? В приведения по-горе пример „чудото" е само малко по-впечатляващо от добре извес­тните опити на генерал Плезантон във Филаделфия. Докато растежът на гроздовете на неговите лози е бил стимулиран до невероятна активност чрез изкуствената виолетова светлина, магнитният флуид, излъчван от факира, довел до още по-интен­зивно и бързо изменение в жизнените функции на растението. Той привлякъл и концентрирал АКАША, или жизнения принцип, върху това експериментално зърно.158 Магнетизмът, подчинявайки се неговата воля, е насочвал Акаша във вид на съсредоточен ток през растението към неговите ръце и през посоченото време, когато той поддържал постоянното течение на тока, жизненият принцип на растението е строял клетка след клетка, слой след слой със свръхестествена скорост, докато работата не била завър­шена. Жизненият принцип е само сляпа сила, подчиняваща се на външното насочващо въздействие. В обикновеното, естестве­но състояние протоплазмата на растението концентрира и насоч­ва силата на енергията с определена, установена скорост. Тази скорост се управлява от преобладаващите атмосферни условия; неговият растеж може да бъде бърз или бавен в стъблото или цвета пропорционално на количеството светлина, топлина и влага, характерни за този или онзи годишен сезон. Факирът обаче, идвайки на помощ на природата със своята могъща воля и дух, освободена от тежестта на материалното159, кондензира, така де се каже, есенцията на живота на растението в нейния зародиш и я принуждава да осъществи процеса на съзряване преждевременно. Сляпата сила, бидейки напълно подчинена на волята на факира, робски му се подчинява. Ако факирът реши да си представи (във въображението си) това растение във вид на чудовище, то ще израсте като такова чудовище, също както без това въздействие би израснало в естествения си вид; защото конкретният образ, роб на субективния модел, нарисуван от въображението на факира, е принуден до най-малки подробности да бъде копие на менталния оригинал точно както четката на художника копира образа, създаден от неговата фантазия. Волята на факира формира невидимата, но все пак напълно обективна за растението матрица, която го фиксира в определени форми. Волята твори, тъй като волята в движение е сила, а силата създава материята..

Ако някой възрази на нашето обяснение, че факирът въобще не би могъл да създаде модел в своето въображение, защото Жаколио го е държал в неведение по повод на това, какво семе е избрал за експеримента, на това ще отговорим, че човешкият дух е подобен на духа на Твореца - той е всезнаещ в своята същност. Докато факирът се намира в естественото си състояние, той не знае и не може да знае какво е въпросното семе, но щом като изпадне в транс, т.е. стане мъртъв по отношение на заоби­калящия го свят, неговият дух (за когото не съществуват нито разстояния, нито материални препятствия, нито граници на времето) може без никакви затруднения да види, че това е семе от пъпеш, въпреки че е дълбоко закопано в пръстта на цветната саксия или се отразява само в мозъка на Жаколио. Нашите видения, предзнаменования и другите психични феномени, които съществуват в природата, потвърждават този факт.

А сега нека отговорим и на едно друго възражение, което може да възникне. Ще .кажат, че ако може да се вярва в разказите на пътешествениците, то индийските фокусници правят същото. Несъмнено това е така; въпреки че тези странстващи фокусници не са съвсем чисти по своя начин на живот и никой не ги мисли за святи хора - нито чужденците, нито сънародниците им. Като цяло местните хора се СТРАХУВАТ от тях и ги презират, защото те са магьосници, хора, използващи черната магия. Ако на святия човек Кавиндасами му е необходима помощта само на собствената му божествена душа, тясно свързана с неговия астрален дух, и помощта на няколко приятелски ПИТРИСИ (чисти ефирни същества, които се събират около своя избран брат в тяло), то магьосникът може да призове на помощ единствено този клас от духове, които ние познаваме като елементали. Подобното притегля подобното - жаждата за пари, нечистите цели и егоистичните възгледи не могат да привлекат никакви други духове, освен тези, които еврейските кабалисти познават като „клипотс" (обитателите на Асиах, четвъртия свят), а източ­ните магове — като ефрити или елементарни духове (на заблуж­денията), или деви.

Ето как един английски вестник описва номера с растението, извършено от индийски фокусник:

„Фокусникът постави върху пода празна саксия и помоли да разрешат на приятелите му да донесат малко разрита градинска земя от неголяма площадка наблизо. След като получи разреше­ние, един човек отиде и се върна след две минути, носейки малко току-що изкопана пръст, завързана в ъгъла на неговия вълнен шал; той я изсипа в саксията и леко я натисна отгоре. Изваждайки от чантата си суха костилка от плод на манго, той я подаде на заобикалящите зрители, за да могат те да се убедят, че тя е действително това, което изглежда. След това фокусникът изгре­ба малко земя от средата на саксията и постави костилката в образувалата се вдлъбнатина. После я засипа с пръст и я поля с малко вода; едва тогава той закри саксията от погледите, зави­вайки я с парче плат, поддържано от неголям триножник. След това, под силния хор от гласовете на присъстващите и ударите на малък барабан, костилката започна -да прораства; скоро част от чаршафа беше отдръпната настрана и присъстващите видяха нежен кълн с характерните две дълги тъмнокестеняви на цвят листа. Отново опънаха плата и заклинанията се възобновиха. След известно време дръпнаха чаршафа за втори път и тогава се видя, че първите две листа са се сменили с няколко зелени листа и цялото растение вече е израснало на височина около десет дюйма [цол, инч = 25,4 мм - бел. ред]. Третия път листата се оказаха много по-гъсти и кълнът беше достигнал вече 13-14 дюйма на височина. Четвъртия път на миниатюрното дръвце с височина около 18 дюйма имаше вече 10-12 плода манго, големи колкото гръцки орех. Накрая, след 3-4 минути, чаршафът беше напълно отстранен и плодовете, развили се до нормални размери, макар и не напълно узрели, бяха откъснати и предложени на зрителите, които, след като ги опитаха, решиха, че са почти зрели и кисело-сладки на вкус."

Ние можем да добавим към това, че сме били свидетели на подобни опити в Индия и Тибет и нееднократно сами сме доставяли нужната за целта саксия, за което веднъж се наложи да изпразним стара калаена кутийка от екстракт на Либиг. Ние със собствените си ръце я запълвахме с пръст и сами посаж­дахме в него малко коренче, дадено ни от фокусника, и до самия край не сваляхме очи от тази саксия, която беше поставена в нашата стая. Резултатът неизменно беше същият, както описания по-горе. Има ли читател, който може да допусне, че някой от нашите панаирджии може да направи подобно нещо при същите условия?

Ориоли, учен и член-кореспондент на Френския институт, привежда редица примери, показващи какви необикновени ре­зултати могат да бъдат постигнати чрез силата на волята, въздействаща върху невидимия Протей на месмеристите. „Аз съм виждал хора - казва той, - които с просто произнасяне на някакви думи са спирали носещи се с всичка сила диви бикове и коне или са спирали в полет разсичащата въздуха стрела." Томас Бартолини също потвърждава това.

Дьо Поте казва: „Когато нарисувам на пода с тебешир или въглен магична фигура, тя скоро ще притегли към себе си човека, който ще започне да се приближава към нея; фигурата ще го задържи и ще го омагьоса... и е безполезно за него да се опитва да премине тази линия; някаква магична сила ще го застави да остане неподвижен. След няколко мига той ще се поддаде, изпускайки ридание... причината за това не е в мен, а в този кабалистичен знак, без който вие напразно бихте прилагали сила.

При провеждането на серия от забележителни опити от зна­менития Регазони (в присъствието на някакъв добре известен лекар) те се събрали заедно вечерта на 18 май 1856 г, в Париж и Регазони с пръст начертал въображаема кабалистична линия и направил над нея няколко бързи паса. Те се договорили, че специално подготвени хора, избрани от изследователите и непоз­нати за Регазони, ще бъдат доведени в стаята със завързани очи. После ги заставили да вървят по посока на тази линия, без да им съобщават нищо за това, което ги очаква. Тези хора се движели напред, нищо не подозирайки, докато не достигали до невидимата бариера (преграда), където „техните крака като че били хванати и приковани към пода, без да могат да се откъснат от него, докато телата им по инерция продължавали движението си напред и те падали, удряйки се в пода. Внезапно настъпилото вцепеняване на техните крайници напомняло силно вкочаняване и стъпалата им, като че враснали в пода, неизменно се оказвали на фаталната линия. ".

При друг опит било договорено, че по определен сигнал Регазони е длъжен с магнетично усилие на волята да застави една от участничките в експеримента, която стояла със завързани очи, да падне на пода. Поставили я на известно разстояние от магнетизатора, сигналът бил даден и мигновено девойката пад­нала на пода, без да каже нито дума и без да направи нито един жест. Неволно един от зрителите протегнал ръка, като че се канел да я подхване по време на падането, но Регазони силно извикал: „Не се докосвайте до нея! Нека да падне! Магнетизираните хора никога не страдат от падането". Дьо Мюсе, който разказва това събитие, добавя, че нейната глава не се допряла до пода, едната й ръка останала протегната във въздуха, а другата имала хори­зонтално положение. В такава неестествена поза тя престояла неопределено време. Изглеждало, че една бронзова статуя е по-малко твърда, в сравнение с нея.

Всички тези психични демонстрации, които обикновено се правят пред публика от лекторите по месмеризъм, били възпро­изведени от Регазони в съвършенство, при това без нито една произнесена дума, която да подскаже на съответните лица какво трябва да правят. Заповедите, които хората от комитета прошеп­вали в ухото на Регазони, веднага се изпълнявали от намагнети-зирания човек, чиито уши били запушени с памук, а очите му -завързани. Освен това, в някои случаи на членовете на комитета даже не било нужно да пошепват нищо на магнетизатора, тъй като техните мислени желания се изпълнявали с голяма точност.

Подобни опити Регазони провел в Англия върху доброволци, поставени на разстояние 300 крачки от него. Урочасващото око по същество означава изпращане на невидим флуид, наситен със зла воля и ненавист, от едно лице към друго, и при това изпратен с намерение да му причини вреда. Подобно предаване на флуид еднакво може да бъде използвано както с добри, така и с лоши цели. В първия случай това е магия; във втория - магьосничес­тво.

Какво е ВОЛЯТА? Може ли „точната наука" да обясни нейната същност? Какво е естеството на това разумно, необяс­нимо и могъщо нещо, което царства и притежава върховна власт над цялата инертна материя? Великата Вселенска Мисъл пожелала (проявила воля) и космосът започнал да съществува. АЗ ИСКАМ - и моите крайници ми се подчиняват. Аз искам - и моята мисъл пресича пространството, което за нея не съществува, обвива тялото на друг индивид, който е различен от мене самия, прониква през порите му, преодолява неговите импулси (ако те са по-слаби) и го принуждава да извърши пожеланите от мен действия. Тя действа така, както флуидът на галваничната батерия действа върху крайниците на трупа. Тайнствените въз­действия на привличането и отблъскването са неосъзнати про­водници на волята. Омагьосването, във вида, в който го използват някои животни (например змиите, омагьосващи птици), е съзна­телно действие на волята и е резултат от мисълта. Червеният восък, стъклото и кехлибарът, когато ги натриват (т.е. когато пробуждат в тях латентната топлина, която съществува във всяко вещество), привличат леките тела; те безсъзнателно проявяват воля, тъй като както неорганичната, така и органичната материя носи в себе си частица от божествената същност, колкото и нищожно малка да е тя. И как би могло да бъде иначе? Незави­симо от това, че в хода на своята еволюция тя е могла да премине през милиони появяващи се и изчезващи форми, тя винаги е била длъжна да съхранява зародишната „точка" от материята на предсъществуването, която е първото проявление и еманация на самото Божество. Какво тогава представлява тази необяснима сила на претегляне, ако не атомична частица от тази същност, която учените и кабалистите еднакво признават като „жизнен принцип" - АкашаЧ Да допуснем, че притеглянето, проявявано от такива тела, може да бъде сляпо; но с издигането ни по скалата на органичните същества в природата ние откриваме, че този жизнен принцип развива атрибути и' способности, които стават все по-определени и забележими с всяка нова степен от тази безкрайна стълбица. „На човека, най-съвършения от органичните същества на земята, в който материята и духът, т.е. ВОЛЯТА, са най-силно развити и мощни - само на него е позволено да дава съзидателни импулси (подтици) на този принцип, който еманира от него; и само той може да предава на магнитния флуид противоположни и радикални импулси без ограничения в направ­ленията." „Той пожелава - казва Поте - и организираната материя се подчинява. Тя няма полюси." Доктор Бриер дьо Бойсмонт в своята книга „Халюцинациите" дава обзор на удиви­телното разнообразие от видения, призраци и екстази под общото название „халюцинации". „Ние не можем да отречем - казва той, - че при някои болести се наблюдава голямо усилване на чувствителността, която придава на сетивата необикновена ост­рота и възприемчивост. Така например някои лица са в състояние да чувстват на значителни разстояния, други предварително предсказват пристигането на човек, който се намира на път, въпреки че той не се вижда и не се чува."160

Пациент с ясно съзнание, лежащ в своето легло, обяснява, че скоро тук ще дойдат някакви лица; за да щ вижда, той би трябвало да притежава способността да вижда през стени, а такава способност Бриер дьо Бойсмонт нарича халюцинация. В своето невежество ние досега наивно мислехме, че за да бъде наречено халюцинация, видението трябва да бъде субективно -то трябва да съществува само в трескавия мозък на пациента. Ако обаче последният обявява за предстоящото пристигане на някакъв човек, който се намира на няколко мили от това място, и ако въпросният посетител пристигне точно във времето, пред­сказано от ясновидеца, то това видение вече не е субективно, а обратно - напълно обективно, тъй като е бил видян човек, който действително се е движел насам. И как е могъл този пациент да види през плътните тела и пространството предмет, скрит за нашите смъртни очи, ако не е задействал за целта своите духовни очи! Съвпадение ли е това?

Кабанис описва някои нервни разстройства, при които паци­ентите лесно могат да различават с невъоръжено око инфузории и други микроорганизми, които нормално могат да бъдат видени само с помощта на силен микроскоп. „Аз съм срещал хора - казва Кабанис, — които виждаха в абсолютна тъмнина също толкова добре, колкото и в осветена стая... И освен това съм виждал хора, които могат да намерят друг човек, както прави това кучето, и по мириса познаваха принадлежащите на тези хора вещи, към които други хора току-що са се докосвали; всичко това те правеха с проницателност, сравнима само със сетивата на животните."161

Доколкото разсъдъкът (по думите на Кабанис) се развива за сметка на загубата на природни инстинкти, той се превръща в китайска стена, закриваща духовното възприятие, за което инс­тинктът се явява един от най-важните фактори. Когато настъпи стадият на физическото изнемогване (прострацията), когато умът и способността да се разсъждава се окажат парализирани от тази слабост и телесна изнемога, инстинктът, представляващ духов­ното единство на петте сетива, позволява да се вижда, чува и осезава и да се усеща вкус и мирис независимо от пространството и времето. Какво знаем ние за пределите на мисловната дейност? Как може лекарят да се заема със задачата да разграничи въображаемото от действителното у човека, който може би живее изострен духовен живот в същото това време, когато неговото тяло е толкова изтощено и лишено от своята обичайна жизнес­пособност, че вече няма сили да предотвратява просмукването [навън - бел. ред.] на своя дух, откъсващ се от земните вериги.

Божествената светлина, чрез която (без препятствия от страна на материята) душата възприема миналото, настоящето и бъде­щето, като че ли техните лъчи са събрани в огледало; смъртонос­ната стрела, пусната в момент на гняв или като кулминация на дълго таена ненавист; благословението, дошло от доброжелателно сърце, и проклятието, хвърлено срещу оскърбителя или към неговата жертва - всичко трябва да мине през този вселенски посредник, който при една подбуда става Божие дихание, а при друга - дяволска отрова. Той е бил открит (?) от барон Райхенбах и наречен (нарочно или случайно, това ние не можем да кажем) с името, под което за него се споменава в най-древните кабалистични книги.

Нашите читатели несъмнено ще искат да узнаят какво е това „невидимо всичко"? Защо съвременните научни методи, станали вече толкова съвършени, досега не са открили някое от неговите магични свойства? На това ние можем да отговорим, че обстоя­телството, че съвременните учени се намират в неведение за тях, не може само по себе си да бъде причина Акаша да не притежава всички тези свойства, които са й приписвали древните философи. Сега науката отхвърля много от онова, което ще бъде принудена да признае утре. Преди по-малко от сто години Академията отхвърли електричеството на Франклин, а сега едва ли ще се намери къща без електрически проводници на покрива.

ЕМЕФТ, върховният начален принцип, е създал яйцето; раз­мишлявайки над него и насищайки го с флуида на своята животворна същност, той развил съдържащия се в субстанцията зародиш; от него излязъл ПТА, действеният творчески принцип, и започнал своята работа в безкрайното пространство на косми­ческата материя, която се образувала от неговото дихание, или ВОЛЯ. Тази космическа материя - астралната светлина, ефирът, огнената мъгла, жизненият принцип, законът на еволюцията (няма значение как ще наречем този творящ принцип), чрез привеждането в движение на сили, които са съществували латен­тно в нея, формирала слънцето, звездите и спътниците, управлявайки тяхното разположение по нерушимия закон на хармонията, и ги населила с „всякакви форми и качества на живот". В древните източни митологии космогоничните митове разказват, че е имало вода (баща) и плодотворна смес (майка, Илус, Хиле), откъдето изпълзяла земната змия - МАТЕРИЯТА. Това е бил бог фанес, Слово или Логос. Колко благожелателно този мит е бил приет от християните, които създали Новия завет, може лесно да се съди по следния факт: Фанес, проявеният бог, е представен чрез символичния змей като протогонос - крилато същество, снабдено с глави на човек, ястреб или орел, бик (таурус) и лъв. Главите имат отношение към зодиака и представляват четирите годишни времена, тъй като земният змей е земната година, докато змеят сам по себе си е символ на Неф, скритото съкровено божество - Бога Отец. Времето е крилато, затова змеят е изобразен с крила. Ако си спомним, че всеки от четирите евангелисти е бил изобразяван заедно с едно от описаните животни (обединени в Соломоновия триъгълник от пентакъла на Йезекиил, както и в четирите херувими и свинксовете на свеще­ната арка), ние може би ще разберем тяхното езотерично значе­ние, а също и мотивите на първите християни да приемат този символ и защо сегашните римски католици и гърците от Източ­ната църква все още изобразяват тези животни на картините заедно с евангелистите на четирите евангелия. Ние ще разберем също така защо Ириней (епископ на Лион) е подчертавал необходимостта да има именно четири евангелия, издигайки аргумента, че по-малко от четири не може, тъй като съществуват четири зони и четири главни вятъра, духащи от четирите страни на света и т.н.

Според един от египетските митове, призрачната форма на остров Кемйс (Кеми, древен Египет), която се носела по ефирните вълни на емпирейската сфера, била извикана към съществуване от Хорус-Аполон, слънчевия бог, който я подбудил да се развие от земното яйце.

В космогоничната поема „Волюпса" (песен на пророчицата), в която се съдържат скандинавските легенди от най-древни времена, призрачният зародиш на вселената е представен лежащ в „Гинунгагапа" - чашата на илюзията, в безпределна и пуста бездна. В тази матрица на света, която преди това е била област на Нощта и Опустошението (Набалхейм, място на мъглата), палнал лъч от студена светлина (ефир), който препълнил чашата и я замразил. След това Невидимият духнал с изгарящ вятър, който стопил леда и разнесъл мъглата. Тези води, наречени потоци на Еливагар, се изливали на животворни капки, които (падайки) създали земята и гиганта Имир, символизирай като подобие на човека (мъжкия принцип). Те създали и кравата Аудумла162 (женския принцип), от вимето на която потекли четири потока мляко, които се разпространили и наситили цялото пространство (астралната светлина) в нейните най-чисти еманации. Кравата Аудумла родила върховното същество на име Бер, красив и силен, какъвто той станал, защото лизал камъни, които били покрити с МИНЕРАЛНА СОЛ. Ако вземем под внимание, че този минерал се разглежда от древните философи като един от главните образуващи принципи в органичното съзидание; че алхимиците са го смятали за всеобщ разтворител, който (според тях) е произлязъл от водата; че сега и обикновените хора, и учените го приемат като необходима съставка както за човека, така и за животното - то ние можем лесно да разберем скритата мъдрост на тази алегория за сътворението на човека.

В Евангелието от Матей Исус казва: „Вие сте сол; но ако и солта е загубила своя вкус, то с какво ще солим?", и след притчата добавя: „Вие сте светлината на света" (V, 14). Това е повече от алегория; тези думи показват прякото и недвусмислено значение на връзката между духовния и физическия организъм на човека, неговата двойна природа, и говорят за познаването на „тайната доктрина", чиито ясни следи намираме както в най-древните, така и в по-късните предания, отразени в Стария и Новия завет, и в писанията на древните средноазиатски мистици и философи.

Нека обаче да се върнем отново към легендите на Еда. Гигантът Имир заспива и обилно се изпотява. Вследствие на тази появила се пот от подмишницата на неговата лява ръка се раждат мъж и жена, като в същото време от левия му крак се пръква техният син. Така, докато митичната „крава" дала потомство във вид на раса хора с възвишена духовност, гигантът Имир поражда раса от злобни и порочни хора - „хримтерси", или „великани". Сравнявайки тези записи с индийските ВЕДИ, ние намираме с малки изменения същата тази космогонична легенда и като същност, и като подробности. Брама, веднага щом като Бхагават, върховният Бог, го снабдил с творческа сила, създал живи духовни същества (Деджотас), обитатели на небесните области на Сварги, които не били приспособени за живот на земята; затова Брама създава и гигантите дайнити, които стават обита­тели на Патала, низшите области на пространството, но са също неспособни да живеят в Миртлока (на земята). За да се справи със злото, творческата сила ражда от своята уста първия Брахман, който става основоположник на нашата раса; от своята дясна ръка Брама създава воина Раетрис, а от лявата - Шатерана, жената на Раетрис. След това техният син Бейс се пръква от десния крак на твореца, а жена му Басани - от левия крак. Както в скандинавската легенда Бер (синът на кравата Аудумла) е висше същество, което взема за жена Бесла, дъщерята на пороч­ната раса на гигантите, така и в „Книгата на Битието" четем, че Божиите синове вземат за жени дъщерите на хората, в резултат на което също се раждат могъщи древни хора; всички тези примери установяват безспорното тъждество (идентичност) в произхода на свещената боговдъхновена християнска книга и езическите „басни" на Скандинавия и Индия. Преданията на почти всички други народи, ако бъдат изследвани, ще доведат до същите резултати.

Кой съвременен съставител на космогонии може да концент­рира така стегнато, в такъв прост символ, какъвто е навитият змей на египтяните, такова множество от смиели? Чрез този змей пред вас се изправя цялата философия на вселената: материята и оживотворяващият я дух, които, обединявайки се, раждат от хаоса (чрез сила) всичко, което трябва да съществува. За да подчертаят, че тези два принципа са здраво свързани в символи-зираната от змея космическа материя, египтяните завързали неговата опашка на възел. Съществува още една алегория, свързана с хвърлянето на змийската кожа, на която нашите символисти не са обърнали внимание. Както змията, събличайки своята кожа, се освобождава от грубо материалната обвивка, която е стягала нейното тяло, станало прекалено голямо за нея, така и човекът, като изоставя грубото материално тяло, встъпва в следващия стадий от съществуването с нараснали сили и укрепнала жизнеспособност... И обратно, халдейските кабалисти ни казват, че първичният човек, въпреки теорията на Дарвин, е бил по-чист, по-умен и значително по-духовен, откол­кото е описан в митовете за скандинавския Бер, за индийските Деджотас и за Мойсеевите „божи синове"; накратко, по своята природа той бил значително по-издигнат и по-духовен от човека на сегашната адамична раса. Той започнал да губи своята чиста духовност, когато се приближил към материята [в края на XIX век с термина „материя" най-често е било обозначавано вещес­твото, т.е. вещевата, а не полевата и плазмената форма на материята - бел. ред.] и когато за първи път се облякъл във физическо тяло, което е отразено в „Книгата на Битието" със следния дълбок по смисъла си стих: „И Господ Бог сътворил Адам и Ева, и с дрехи от кожа ги облякъл."29 Какво могат да означават тези абсурдни думи, ако не това, че духовният човек по своя път в ИНВОЛЮЦИЯТА е достигнал точката, където материята започва да преобладава над духа и го подчинява на себе си - по този начин духовният човек се преобразава във физическия човек, или във втория Адам от втората глава на „Книгата на Битието"?

Тази кабалистична доктрина е разработена много по-добре в „Книгата на Яшер".163 В глава VII се отбелязва, че Ной взима тези облекла от кожа в своя ковчег, тъй като ги е получил в наследство от Матусаил и Енох, на когото те били дадени от Адам и неговата жена. Хам ги открадва от бащата на Ной и ги предава „тайно" на Куш, който ги крие от своите синове и братя и ги предава на Нимрод.

Някои кабалисти и отделни археолози твърдят, че „Адам, Енох и Ной, макар по външност да са различни хора, в действителност са били едно и също божествено лице".

Други поясняват, че между Адам и Ной е легнало разстояние от няколко цикъла. Това означава, че всеки от допотопните патриарси трябва да бъде разглеждан като представител на раса, имаща своето място в последователността на циклите, при което всяка от тези раси е била по-малко духовна от своята предшес­твеница. Така Ной, макар да е бил добър човек, не издържал сравнение със своя прародител Енох, „който ходил при Господа и не умрял". Оттук и алегоричната интерпретация, според която Ной получава това облекло по наследство от втория Адам и Енох, но не е длъжен да го носи, тъй като, ако това беше иначе, Хам не би го откраднал. Ной и неговите деца прехвърлили мост през потопа за новата раса, доколкото той бил избран от допотопното човечество за своята чистота, а неговите деца станали следпотопни. Облеклото от кожа, което Куш носел „тайно", защото духовните хора вече се били зацапали с материя, преминава от Нимрод (най-могъщия и силен от физическите хора от тази страна на потопа) към последните остатъци от допотопните гиганти.

В скандинавската легенда гигантът Имир е убит от синовете на Бер и потоците кръв, течащи от неговите рани, били толкова обилни, че в този потоп загива цялата раса гиганти на скрежа и леда, като се спасява само Бергелмир с жена си, намирайки убежище в ладия, което му дава възможност да продължи своя род и да образува нов клон на гиганти, продължители на старото племе. Всички синове на Бер обаче останали назасегнати от потопа.

Когато символизмът на легендата за потопа бъде разгадай, веднага става ясно значението на следната алегория. Гигантът Имир олицетворява примитивната, груба, органична материя, слепите космически сили в тяхното хаотично състояние, преди да възприемат разумния импулс на Божествения Дух, който ги привел в постоянно движение, управлявано от ненарушими за­кони. Потомците на Бер са „Синове Божии", или младши богове, споменати от Платон в „Тимей", на които (според автора) е било доверено създаването на хората. Ние виждаме как те взимат осакатените остатъци на Имир и ги носят към пастта на Гинунг - към пропастта на хаоса, и ги използват за създаването на нашия свят. Неговата кръв формира океаните и реките, костите му -горите; зъбите му - скалите и сипеите; косите му - дърветата и т.н. Черепът образува небесния свод, поддържан от четири колони, представляващи четирите посоки на света. От веждите на Имир била създадена бъдещата обител на човека - Мидгард. Тази обител, казва Еда, трябва да бъде кръгла като обръч или диск, плаващ сред небесния океан (ефира). Около нея се обвил гигантският Земен Змей, захапал края на опашката си. Този земен змей е материя и дух, комбиниран продукт и еманация на Имир, груба първобитна материя и дух на „божиите синове, които създавали всички форми". Тази еманация е астралната светлина на кабалистите; това е все още проблематичният и трудно познаваем ефир, или „хипотетичният посредник с голяма елас­тичност" на съвременните физици.

Колко непоколебимо вярвали древните в учението за тройствеността на човешката природа, може да се съди от същата тази скандинавска легенда за сътворението на човечеството. Според „Волюспа" Один, Хонир и Лодур, които са прародители на нашата раса, веднъж, разхождайки се по брега на океана, видели две носещи се по вълните пръчки „безпомощни и без предназна­чение". Один вдъхнал в тях жизнено дихание; Хонир им дал душа и движение, а Лодур - красота, реч, зрение и слух. Мъжа те нарекли Аскр - ясен164, а жената - Ембла, елха. Това били първите хора, появили се в Мидгард (средната градина или градината на Едем), и по този начин наследили от своите творци: материята и неорганичния живот; ума или душата; чистия дух. Първата съответствала на тази част от техния организъм, която възник­нала от останките на Имир, гигантската материя; втората - от Асир, или от боговете, потомци на Бер; а третата - от Ванр, или представителя на чистия дух. Според друга версия нашата видима вселена възникнала изпод разкошните клони на земното дърво Игдразил - дърво с три корена. Под първия корен извира източникът на живота Урдар; под втория корен се намира знаменитият кладенец на Мимер, в който дълбоко са заровени Разумът и Мъдростта. Один Алфадир моли за глътка от тази вода; той получава вода, но трябва да остави като залог едното си око. Окото в дадения случай символизира Божеството, разкриващо се в мъдростта на своето собствено творение, тъй като Один го оставя на дъното на дълбокото кладенче. Грижата за земното дърво е възложена на три деви (норни или парки) - Урдар, Верданди и Скулд, или Настояще, Минало и Бъдеще. Всяка сутрин, в период от време, който те приравняват към четиридесет човешки живота, те черпят вода от извора Урдар и обливат корените на земното дърво, за да може то да живее. Изпаренията от този ясен на Игдразил се сгъстяват и падайки на земята, те подтикват към живот и развитие всяка частица от неодушевената материя. Това дърво е символ на ВСЕЛЕНСКИЯ живот, както органичен, така и неорганичен; сред неговите еманации се отк­роява духът, който символизира всяка форма на творението, а от трите му корена единият се протяга до небесата; вторият - до обителта на маговете-гиганти, намираща се във ВИСОКИТЕ ПЛАНИНИ; третият, под който се намира изворът Хваргелмир, се впива в чудовището Пидхог, което постоянно въвлича чове­чеството в зло. Тибетците също си имат свое вечно дърво и тази легенда има невероятно древен произход. При тях то (дървото) се нарича Зампун. Първият от неговите три корена също е протегнат до небето; вторият се спуска в подземното царство; третият остава по средата и е протегнат на изток. Земното дърво на индусите се нарича Ашватха. Неговите клони са съставни елементи на видимия свят, а листата му - Мантри на „Ведите", символи на вселената в нейното интелектуално и нравствено разбиране.

Кой може, старателно изучавайки религиите и космогоничните митове, да не почувства, че това поразително съвпадение на концепциите в техните екзотерични форми и в езотеричния им дух не е резултат на случайност, а отражение на определена обща схема? Това показва, че в древните векове, отделени от нас с непроницаемата мъгла на преданията, човешката религиозна мисъл се е развивала съгласувано във всички части на нашата планета. Християните наричат подобно обожаване на природата (в неговата най-съкровена истинност) „пантеизъм". За разлика от пантеизма, който ни разкрива Бога в пространството, в единствено възможната обективна негова форма, формата на видимата природа (с което постоянно напомня на човека за създателя на всичко заобикалящо), богословският догматизъм успява само все повече да Го скрива от нашето полезрение -тогава кое от тези две вярвания по-добре отговаря на нуждите на човечеството?

Съвременната наука отстоява учението за еволюцията; човеш­кият разум и „тайната доктрина" правят същото. Това схващане се потвърждава от древните легенди и митове, както и от самата Библия, ако може да се чете между редовете. Ние виждаме как цветето бавно се развива от пъпката, а пъпката - от неговото семе. Откъде обаче произлиза семето с цялата му предначертана програма за физическо превръщане и с невидимите му (и следо­вателно) духовни сили, които постепенно развиват неговата форма, цвят и аромат? Думата „еволюция" говори сама за себе си. Зародишът на сегашната човешка раса несъмнено е същест­вувал в предходната раса, така както семето, в което лежи скритото цвете на бъдещото лято, се е развило в чашката на Цвета, дал му рождение. Родителят може съвсем малко да се отличава, но все пак той е различен от своето бъдещо потомство.

Допотопните предци на съвременните слонове и гущери са били може би мамонтите и плезиозаврите. Защо тогава прародителите на нашата човешка раса да не могат да бъдат „гигантите", споменати във Ведите, Волюспа и Книгата на Битието? И докато е явно нелепо да се мисли, че е станало „превръщане на видовете" (както са убедени някои материалистично настроени еволюционисти), много по-естествено е да допуснем, че всеки от видовете, започвайки от мекотелите и завършвайки с маймуночовека, се е изменял с времето, развивайки се от своя собствена, различна от другите първоначална форма. Нека да допуснем, че „животните са произлезли от не повече от четири или пет прародителя"165, и че даже „всички органични същества, които някога са живели на тази земя, са произлезли от някаква единна първоначална фор­ма". И все пак никой друг, освен напълно слепият и лишен от интуиция материалист, не може да очаква, че ще види в далечното бъдеще... психична организация, базираща се нова основа, за която няма да бъде необходимо постепенно да развива своите мислителни способности.

Физическият човек, като продукт на еволюцията, може да си остане предмет на изследване на точната наука. Никой, освен науката, не може да пролее светлина върху физическия произход на расата. Ние обаче сме принудени да откажем на материалиста подобна привилегия по въпроса за човешката психична и духовна еволюция, тъй като развитието на човека и неговите висши способности не могат да бъдат обяснени чрез никакви доказател­ства, защитаващи хипотезата, че те „дотолкова са продукт на еволюцията, доколкото такива се явяват и най-скромните расте­ния или най-обикновеният червей"

След тези пояснения ние ще продължим запознанството с еволюционните хипотези на браманизма, въплътени в алегорията за Земното дърво. Индусите представят своето митично дърво, което те наричат Ашвата, по различен от скандинавците начин. Те го описват като растящо наопаки - клоните му се простират надолу, а корените - нагоре. Първите олицетворяват външния свят на сетивата, т.е. видимата космическа вселена, а вторите -невидимия свят на духа, защото корените получават своя произ­ход от небесните сфери, където от началото на сътворението на света човечеството разполагало своите невидими богове. Докол­кото творящата енергия е възникнала в една първоначална точка, религиозните символи на всички народи представляват ясни илюстрации на тази метафизична хипотеза, проповядвана от Питагор, Платон и други философи. „Халдеите - казва Филон166 - били на мнение, че Космосът по същество е единна точка, явяваща се или самия Бог, или това, което в нея е Бог, подраз­бирайки душата на всичко съществуващо."

Египетските пирамиди също символично представят тази идея за Земното дърво. Техният връх е мистичен мост между небесата и земята и изразява идеята за корена, докато основата представ­лява разделящите се клони, простиращи се към четирите посоки на света в материалната вселена. Пирамидата предава идеята, че всичко съществуващо е имало начало в духа - еволюцията изначално е започнала отгоре и се е разпространила надолу, а не обратното, както учи дарвинистката теория. С други думи, била е осъществена постепенна материализация на формите, продъл­жаваща дотогава, докато не била достигната предопределената граница. Именно тази граница сега се използва като изходна точка, от която учението на съвременните еволюционисти се изкачва на арената на спекулативните хипотези. Стигайки до този период, за нас е лесно да разберем „Антропогенезиса" на Хекел, който извежда произхода на човека „от неговия протоп-лазматичен корен, заровен в морската тиня, който съществувал дълго преди да се заложат основанията на най-древните скали". Ние можем да приемем, че човекът се е развивал „по пътя на постепенните видоизменения от млекопитаещ маймуноподобен организъм" без особени възражения, още повече, че същата тази теория (според Бероз) преди много хиляди години е била препо­давана от човека-риба Оанес, или Дагон, полудемона Вавилоний.167 Ние можем да добавим още един интересен факт - древната теория на еволюцията не само е балсамирана в алегории и легенди, но също така е изобразена на стените на някои храмове в Индия; във вид на фрагменти тя е открита и в древноегипетските изображения върху каменните блокове на Нимрод и Ниневия, открити от Лайядор.

Какво обаче се намира зад тази точка, от която започва Дарвинистката линия на произхода? Според самия Дарвин там няма никакви „неподдаващи се на проверка хипотези". Неговата теория разглежда всички форми на живот като „преки потомци на някакви малобройни същества, които са живели дълго преди да се наслои първият пласт на силурийската система". Дарвин даже не се опитва да предположи какво са представлявали тези „малобройни същества". Дори само това обаче, че той въобще допуска тяхното съществуване, напълно отговаря на нашите цели, тъй като ние възнамеряваме да се обърнем към древните за потвърждение и помощ; тази идея сега получава нещо като научна апробация и одобрение. Като се вземат под внимание всички изменения, през които е преминала нашата планета по отношение на температури, климат и почви, кой би се осмелил да каже, че нещо в съвременната наука противоречи на древната хипотеза за до-силурийския човек? Каменните брадви, за първи път открити от Бучер дьо Пертес в долината на Сома, доказват, че хората са съществували толкова отдавна, че този факт даже не се поддава на изчисление. Ако се вярва на Бохнар, човекът е трябвало да съществува даже преди и по времето на ледниковия период, в раздела на четвъртия период, наречен дилувиален. Кой може обаче да знае какви изненади ще ни поднесат бъдещите открития?

Доколкото ние разполагаме с неоспорими доказателства за това, че човечеството е съществувало от много дълго време, дотолкова е било обективно необходимо да се осъществят ради­кални изменения (модификации) в неговия физически строеж, съответстващи на измененията на климата и атмосферата. Не ви ли се струва, в този ред на мисли, че ако бъде проследена еволюцията в обратна посока, могат да бъдат намерени други модификации, които да съответстват на най-отдалечените предци-титани, живели заедно с девонските риби или силурийските мекотели? Действително, те не са оставили след себе си нито кремъчни брадви, нито кости, нито пещерни отлагания,; но ако древните сведения са правилни, то човешките раси по това време са били съставени не само от гиганти, или „могъщи знаменити хора", но и от „божии синове". Тези, които вярват в еволюцията на духа също така твърдо, както материалистите вярват в еволюцията на материята, са обвинявани в разпространяване на „неподдаващи се на проверка хипотези", но те съвсем лесно могат да парират тези упреци, посочвайки на своите обвинители, че тяхната физическа еволюция също е все още „непроверена, ако не и неподдаваща се на проверка хипотеза".168 Първите поне имат логически защитимите доказателства на легендарните митове, белокосата древност на които е доказана от философи и архео­лози, докато техните противници (материалистите) не разполагат с нищо подобно, освен ако не се възползват от една част от древните изобразителни паметници, премълчавайки всичко ос­танало.

За щастие, докато някои заслужено прославили се учени ще възразяват категорично срещу изложените от нас хипотези -изследванията и трудовете на други, не по-малко изтъкнати учени, напълно ще поддържат нашите възгледи. В неотдавнашния труд на Алфред Р. Уолъс „Географско разпределение на живот­ните" ние намираме сериозна защита на идеята за „някакъв бавен процес на развитие на сегашните видове от други, предшествали ги", като авторовата идея се простира назад на неизчислими серии от цикли. И ако животни са могли да предшестват живот­ните, защо тогава животинският човек, който от своя страна е бил предшестван от „духовния", или „божия" човек, да не може да предшества нашата човешка раса?

А сега можем още веднъж да се върнем към символознанието на древните времена и техните физико-религиозни митове. Преди да завършим този труд, ние се надяваме нагледно да демонстри­раме (повече или по-малко успешно) как тезисите на митологич­ните концепции съвпадат с достиженията на съвременната физи­ка и натурфилософия. Под символичните рисунки и своеобраз­ната фразеология на древните свещенослужители лежат неизпол­звани все още намеци към науката, чакащи да бъдат преоткрити в нашия цикъл. Колкото и добре един учен да е запознат с йератичното писмо и йероглифната система на египтяните, той преди всичко трябва да се научи да прониква в смисъла на техните записи. Той трябва да се убеди с линия и пергел в ръка, че йератичното писмо, което изследва, точно съответства на опре­делени геометрични фигури, откриващи тайните ключове към такива записи, и едва след това той може да се осмели да ги тълкува.

Има обаче и митове, които говорят сами за себе си. Към този клас можем да причислим митовете за двуполовите, андрогинни първосъзидатели на всички древни космогонии. Гръцкият Зевс-Зен (Ефир) и Катония (хаотичната земя) и Метис (водата) като негови жени; Озирис и Изида (на Латон) олицетворяват съответно бога на ефира - първата еманация на върховното Божество Амон (източника на светлината), и богинята на земята и водата; Митрас, роденият от скалите бог, символ на мъжкия земен огън и олицетворение на първоначалната светлина, и Митра, богинята на огъня, едновременно негова майка и жена. Чистият елемент на огъня (действеният, или мъжки принцип) се разглежда като светлина и топлина в съединение със земята и водата (женския, или пасивен елемент в космическото съзидание); Митрас е син на Бордж, излязъл от планината във вид на лъч светлина; Брама, богът на огъня, и неговата богата с потомството си съпруга; и индийската Унгхи, сияещото божество, от тялото на която изли­зат хиляди потоци на слава и СЕДЕМ огнени езика и в чиято чест брамините и досега поддържат постоянен огън; Шива, олицетворяващ земната планина на индусите - Меру, (Хималаите). Това е един страшен бог на огъня, за който легендата казва, че се спуснал от небето, подобно на еврейския Йехова, в стълб от огън. Можем да посочим още цяла дузина архаични двуполови същества, които символизират някакво скрито значение. Всъщ­ност, какво друго могат да означават тези двойствени митове, ако не физико-химичния принцип на първоначалното съзидание? Първото разкриване на Върховната Причина в нейното троично проявление - дух, сила и материя; божествената корелация в своята изходна точка към еволюцията, алегоризирана като бра­косъчетание на огъня и водата, продуктите на електризиращия дух, съюз на мъжкия действен принцип с женския пасивен елемент, които стават родители на своя телургичен плод, косми­ческата материя, първоматерията, чийто дух е ефир, АСТРАЛНА СВЕТЛИНА.

Така всички тези земни планини и яйца, тези земни дървета, змии и колони са символи, олицетворяващи научната истина на натурфилософията. Всички тези планини съдържат, с незначи­телни вариации, алегорично изразеното описание на първоначал­ната космогония - земните дървета изразяват последвалата ево­люция на духа и материята, а земните змейове и колони са символични паметници на различните атрибути на тази двойна еволюция в нейните безкрайни съотношения с космичните сили. В тайнствените убежища на тази планина (във вселенската матрица) боговете (силите) формират атомичните зародиши на органичния живот и в същото време приготвят жизнената напит­ка, която, ако веднъж бъде опитана, пробужда в материалния човек неговия вътрешен духовен човек. Сома, жертвената напитка на индусите, е точно такова свещено питие. При създаването на първоматерията нейните най-груби части били използвани за построяване на физическата основа на света, а божествената същност изпълнила вселената, незримо насищайки и обливайки с ефирните си вълни първоначалната материя; така тя била развита и подбудена към активност, докато накрая бавно се появила от вечния хаос.

Тези земни митове постепенно преминали от поезията на абстрактните концепции към конкретните изображения на кос­мическите символи, намирани сега от археолозите. Змеят, който играе такава огромна роля в образите на древността, е бил превърнат чрез нелепото тълкувание от „Книгата на Битието" в Сатана, в „княз на тъмнината", докато всъщност това е един от най-простите от всички митове. В едно от значенията си змеят е АГАТО-ДЕМОН - емблема на лечебното изкуство и човешкото безсмъртие. Той обвива изображението на повечето от боговете на лечението и хигиената. ЧАШАТА НА ЗДРАВЕТО в египетс­ките мистерии е обвита със змейове. Доколкото злото може да възникне и от прекалено добро, то змеят, от друга гледна точка, олицетворява материята, която, колкото повече се отдалечава от своя първоизточник на духа, толкова повече е подложена на злото. В най-древните египетски изображения (например в кос­мическите алегории на Неф) земният змей, когато олицетворява материята, обикновено се изобразява затворен в кръг; той лежи напряко, символизирайки обстоятелството, че вселената на астралната светлина, от която се е развил физическият свят, обвива материалния свят, но в същото време на свой ред е обгърната от Емефт, Върховната Първопричина. Пта, пораждащ Ра и мириади други форми, на които той дава живот, са изобразени като изпълзяващи от земното яйце, тъй като това е най-познатият символ на формата, в която е заложен и се развива зародишът на всяко живо същество. Когато змеят олицетворява вечността и безсмъртието, той обвива планетата, захапвайки собствената си опашка... Тогава той става астрална светлина. Учениците от школата на Фересидес учели, че ефирът (Зевс или Зен) е височайшето небе, което съдържа в себе си висшето небе, като неговата светлина (астрал) е концентриран първоначален еле­мент.

Такъв е произходът на змея, превърнат от християнството в Сатана. Той е Од, Об или Аур на Мойсей и кабалистите. Когато той се намира в пасивно състояние и въздейства само на тези, които неволно биват въвлечени в неговото течение, тогава астралната светлина е Об, или Питон. Мойсей решил да избие всички онези, които (бидейки чувствителни към влиянието на змея) си позволявали лесно да попадат под властта на порочните същнос­ти, носещи се по астралните вълни като риби във вода; същности, които ни заобикалят и които Булвър-Литън нарича в „Занони" „обитатели на прага". Той става Од веднага щом го оживотвори съзнателният ток на безсмъртната душа, защото тогава токът на астрала действа под влиянието на адепта или на чист дух, или по волята на способен месмеризатор, който самият е чист и знае как да насочва тези сили. В такива случаи даже висшият планетен дух, едно от класа същества, които никога не са били въплътени (макар сред тези йерархии да съществуват много, които по-рано са живели на нашата земя), се спуска временно в нашата сфера и очиствайки заобикалящата среда, предава на СУБЕКТА спо­собността да вижда, откривайки в него извори на наистина божествени пророчества. Колкото до термина „Аур", тази дума се използва за обозначаване на някои окултни свойства на универсалния посредник, които се отнасят непосредствено до алхимията и не представляват интерес за широката публика. Анаксагор169 от Клазомена, създателят на ХОМЕОРИЙСКАТА философска система, твърдо вярвал, че духовните прототипи на всичко съществуващо, както и техните елементи, се намират в безпределния ефир, където се зараждат, от който излизат и където се връщат след пребиваването си на земята. Също както индусите, които олицетворили своята Акаша (небе или ефир) и направили от нея божествена същност, гърците и латинците също обожествили ефира. Вергилий нарича Зевс „баща на вездесъщия ефир". Съществата, за които говорихме по-горе, са елементарните духове на кабалистите170, които се разглеждат от християнското духовенство като „дяволи", или врагове на човечеството.

„Още Тертулиан - сериозно твърди Дьо Мюсе в раздела за дяволите - формално е разкрил тайната на тяхното коварство."

Върховно откритие! Наистина, след като научихме толкова много за философските трудове на светите отци и техните достижения по астрална антропология, трябва ли въобще да се учудваме, че в своето усърдие в духовните изследвания те дотолкова пренебрегнали своята собствена планета, че понякога й отказват правото да се движи и дори да бъде кръгла?

А ето какво намираме у Лангхран, преводача на Плутарх: „Дионисий от Хеликарнас се придържа към мнението, че Нума е построил храма на Веста с кръгла форма, за да покаже формата на Земята, защото под Веста той подразбирал Земята". Освен това, Филолеус, заедно с други питагорейци вярвал, че огънят се намира в центъра на вселената; Плутарх, говорейки за това, отбелязва увереността на питагорейците, че Земята се движи, а не е разположена в центъра на света, и се върти около тази сфера на огъня, без да е най-главната част от мирозданието. Според някои съобщения Платон също се придържал към това мнение. Така, изглежда питагорейците са изпреварили откритието на Галилей.

Достатъчно е само веднъж да се допусне съществуването на невидимата Вселена, което е защитено като факт (ако разсъжде­нията на авторите на „Невидимата Вселена" бъдат някога приети от техните колеги), и тогава много от феномените, изглеждали досега тайнствени и необясними, ще станат прости и разбираеми. Тази вселена въздейства върху организма на магнетизираните медиуми; тя ги пронизва и насища изцяло, насочвана или от могъщата воля на месмеризатора, или от невидими същества, които предизвикват същите резултати. Когато мълчаливото дейст­вие е съвършено, астралният или звездният призрак (душата) на месмеризирания субект напуска парализираната си земна обвивка и бродейки из безкрайното пространство, се възнася към прага на тайнствената „сфера". За него вратите на портала, издигащ се над входа към „мълчаливата страна", са частично открехнати; широко те се разтварят само пред душата на потъналия в транс сомнамбул, когато (съединявайки се с висшата си безсмъртна същност) тя завинаги напуска своята смъртна обвивка. А дотогава ясновидците могат дач гледат само през малък процеп към невидимата вселена и единствено от остротата на духовното зрение на човека зависи колко той ще може да види през тази пролука.

Тройствеността в единството — тази идея е обща за древните народи. Трите Деджотас са индийската Тримурти; трите глави на еврейската Кабала. Троицата на египтяните и троицата на гръцката митология еднакво се изобразявали от тройната емана­ция, съдържаща два мъжки и един женски принцип. Това е съюз на мъжкия ЛОГОС, или мъдростта, проявеното Божество, с женската Аура, или „Анима Мунди" - „Светата Пневма" (Св. Дух), който е Сефира на кабалистите и София на изтънчените гностици, създала всичко видимо и невидимо. Докато истинското метафизично тълкувание на тази вселенска догма оставало в светилищата, гърците със своите поетични инстинкти я олицет-ворили в много очарователни митове. В „Дионисиакс" на Нон бог Бакхус е представен като влюбен в нежния полъх на ефира на име АУРА ПЛАЦИДА. А сега нека да отстъпим думата на Годфри Хигинс: „Когато невежите отци представяли своя календар, те направили от този нежен полъх на ефира двама римокатолически светии" (!) - светиите Аура и Плацида; впоследствие те стигнали дотам, че от веселия бог Бакхус направили Светията Бакхус и дори ПОКАЗВАТ ГРОБА И ОСТАНКИТЕ МУ В РИМ. Празнуването на двамата „благословени светии" се извършва на 5 октомври.

Колко по-поетичен е религиозният дух на „езическите" леген­ди на Севера за творението! В безпределната пропаст на светов­ната бездна, в Гинунгагапа, където в сляпа ярост свирепстват и се сблъскват космическата материя и изначалните сили, внезапно подухнал топъл вятър. Това бил „непроявеният Бог", който изпратил своето благодатно дихание от огнената сфера на емпирея, в чиито сияещи лъчи пребивава това велико Същество, далеко зад пределите на материалния свят; и анимусът на този Невидим Дух, витаещ над тъмните бездънни води, създава хар­мония от хаоса, а след като ПЪРВОПРИЧИНАТА даде първия импулс на цялото творение, тя се отдалечава и остава завинаги в „стата абскондито".

В тези скандинавски песни се съдържа едновременно и рели­гия, и наука. Като пример за последната можем да приведем преданието за Тор, сина на Один. Всеки път, когато този Херкулес на Севера искал да хване дръжката на своето страшно оръжие -светкавицата, или електрическия чук, той бил длъжен да си слага железни ръкавици. Той също така носел магичен пояс, известен като „пояс на силата", който (като бъде сложен) увеличавал неговата небесна сила. Той се возел в колесница, теглена от два овена със сребърни юзди, а страшното му чело било окичено с венец от звезди. Неговата колесница постоянно се движела по тътнещите гръмоносни облаци. Той хвърлил своя чук с неотра­зима сила към въстаналите ледени великани и ги разтопил и унищожил. Когато се насочвал към извора Урдар, където боговете се събирали на съвещание, за да решават човешките съдбини, той единствен отивал пеша — всички останали богове пристигали яздейки. Той се движел пеша, тъй като се страхувал да не би преминавайки по многоцветния мост Бифрост (на дъгата), да го запали със своята гръмовна колесница и да накара водите на Урдар да закипят.

Като преведем това на прост език, можем ли да тълкуваме този мит иначе, освен че неговите автори са били добре запознати с електричеството. Тор е електричество, което той използва като особена сила само тогава, когато е защитен с ръкавици от желязо, които са естествен проводник. Неговият пояс на силата е всъщ­ност затворена верига, по която изолираният ток е принуден да тече, вместо свободно да се разнесе в пространството. Когато той стремително се носи на своята колесница по облаците, той е електричество в активно състояние, за което свидетелстват разлитащите се искри изпод колелата и тътнещият в облаците гръм. Заостреният железен прът на колесницата навежда на мисълта за гръмоотвода; двата овена, които му служат като коне, представляват познатия древен символ за мъжката пораждаща сила; техните сребърни юзди олицетворяват женското начало, тъй като среброто е метал на Луната, Астарта, Диана. Затова в символа на овена, и неговата юзда ние виждаме съединяването на активното и пасивното начало на природата в тяхното противо­поставяне - едното се стреми напред, а другото го удържа, като и двете начала се намират в подчинение на проникващия цялата вселена електрически принцип, който ги импулсира. Доколкото електричеството им дава импулси, мъжкото и женското начало се съединяват и отново се разделят в безкрайна корелация и в резултат се получава еволюция на видимата природа, венец на която е планетната система, която у митичния Тор алегорично е изразена с блестящите сфери, осеяли неговото чело. Когато той се намира в активно състояние, неговите ужасяващи гръмовни стрели разрушават всичко, даже другите, по-маломощни тита­нични сили. Той обаче се движи пеша по моста на дъгата, защото (за да бъде заедно с другите, по-малки от него богове) е длъжен да остане в латентно състояние, което не може да стане, докато се намира в своята колесница, защото иначе би запалил и унищожил всичко. Значението на извора Урдар, който Тор се страхува да не накара да закипи, и причината за неговата предпазливост само тогава ще бъдат разбрани от нашите физици, когато взаимните електромагнитни отношения на безбройните планети в мирозданието, за които сега едва започват да подози­рат, бъдат старателно изучени. Проблясъците на тази истина са дадени в неотдавнашните научни очерци на професорите Майер и Стери Хан.

Древните философи са вярвали, че не само вулканите, но и горещите извори се активират от подземните електрически токове и че те предизвикват различни минерални отлагания, от които се образуват лечителните извори. Ако се чуят възражения, че този факт не е ясно изразен от древните автори, които (по мнението на съвременните изследователи) едва ли са познавали електри­чеството, ние можем просто да отговорим, че не всички трудове, носещи в себе си древната мъдрост, са известни на нашите учени. Прозрачните и хладни води на Урдар са били необходими за ежедневното поливане на мистичното земно дърво; и ако тези води биха били потревожени от Тор, или от активното електри­чество, те биха се превърнали в минерални извори, неподходящи за тази цел. Примерите, подобни на посочените по-горе, още веднъж илюстрират твърденията на древните философи, че във всеки мит има логос - рационално зърно в основата на всяка измислица.

2014-07-19 18:44
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © sanaalar.ru
    Образовательные документы для студентов.