.RU
Карта сайта

Какво мислят за националността на македонските славяни другите националности, живущи в Македония

Какво мислят за националността на македонските славяни другите националности, живущи в Македония



2. Нека видим какво мислят за националността на македонските славяни другите националности, живущи в Македония, съседните народи, преди всичко какво мислят онези, които в течение на почти цялата досегашна история са били врагове на българщината, именно гърците и сърбите.

Почваме с гърците. И най-старите техни летописци ни говорят за македонските славяни само като за българи.
В 1014 г. византийският император Василий II даде последно голямо сражение срещу войската на българския цар Самуил, чиято столица бе в Македония, в Охрид. Самуил начело на западната част от българското царство води епическа кървава борба срещу Византия в течение на четиридесет години. Византия бе успяла да си подчини източната част на българското царство след дълги усилия и особено след като в нейна помощ се яви руският княз Светослав и бе ударил от север българите. Въпросната битка между войските на Самуила и тия на Василий II стана в Струмишкото поле, край планината Беласица в Македония. Византийците спечелват сражението и в ръцете им попадат 15 000 български войници в плен. Византийският император заповядал всички те да бъдат ослепени, като на всеки сто души по един е оставил с едно око, за да могат тези полуслепи водачи да заведат нещастните пленници към българската столица Охрид. В чест и за слава на Василий II византийското  общество го е дарило тогава още с прозвището „Българоубиец". С това си име той до ден днешен е известен, а ще остане така и в бъдеще. Поставя се въпрос: ако войските на цар Самуила, вербувани предимно в Македония, не се състоеха от българи войници; ако това славянско царство в Македония не бе считано за българско и народът там, значи, за български; ако самият цар Самуил не бе считан за български цар, откъде-накъде гърците ще дадат на своя победител император титлата „Българоубиец"?

След падането на източната половина на българското царство в XI в. под византийска власт към западната половина се премести не само неговият военен и политически център, но и върховната управа на българската църква, т.е. Българската патриаршия. След разбиването на Самуила обаче, когато византийската власт се простира и над цяла Македония, тя остави да съществува в Охрид една архиепископия, под чието ведомство остават почти всички земи, които бяха под властта на българския цар Самуил. Тази Охридска архиепископия продължава да се титулува като българска. Това се установява не само чрез средновековните гръцки писатели, но и чрез документи, които произлизат от самата тази архиепископия. Тя просъществува повече от 700 години и следствие на интригите на гръцкия патриарх в Цариград бива закрита от турските власти едва в 1767 г., което е предизвикало всеобща скръб сред българското население в Македония. Независимо че за ръководители на тая архиепископия Гръцката патриаршия от Цариград е назначавала почти изключително владици гърци, народът е бил доволен, че тая архиепископия е била именувана българска.

Като български са посочени от гръцките летописци и двете големи въстания в Македония, повдигнати срещу византийската власт в 1040 и в 1070 г.

Знае се, че гръцката нация граничи със славяни главно в южните предели на Македония — към брега на Егейско море и там, където Македония се среща с Епир. Във връзка с туй обстоятелство заслужава да изтъкнем, че има една гръцка пословица, която гласи: „Вулгарос кондрокефалос" — твърдоглав българин. Очевидно, че гърците главно към Македония са имали възможност в течение на векове да опознават българите и ги охарактеризирват с тая пословица, която и до днес твърде често те изговарят при отношенията си с македонския българин.

Може би най-излишно е да се дават свидетелства от гръцки източник за изтъкване на българщината в Македония, тъй като те са неизчерпаеми; те са известни на целия свят; никога изобщо гъркът в документи, в писани истории, в обикновения живот не е считал за друго македонските славяни освен за българи.
Що се отнася до сърбите, изобилствуват и от тяхна страна твърде много свидетелства, потвърждаващи българщината на македонските славяни. Такива свидетелства може да се посочат от по- старо и по- ново време. Нека изтъкнем първо, че и един сръбски крал, при това най-славният в сръбската история — крал Душан, — ни дава неоспоримо царствено свидетелство, което потвърждава българския характер на славяните в Македония.  Докато Душан не беше прострял границите на държавата си южно от Морава и от Шар планина, неговата титла бе „крал сръбски". След като той обаче навлезе в Македония, към титлата си прибави и названието „крал Българом"; тъй както се нарече и крал гръцки, след като бе вече заел земите до гр. Серес, където се среща и гръцко население. Иначе необяснимо е защо той се нарича крал на българите. Българските земи, които бе завзел, модерните сръбски историци, по- право пропагандисти, обявяват за сръбски и населението им за сръбско. В средните векове обаче не съществуваше шовинизъм и асимилация, денационализация, както днес; затова крал Душан признава и подчертава етнографската истина относно Македония и в самото си царско название.

В 1557 г. сърбите възобновиха своята стара Печска патриаршия. Тя трая до 1766 г. Понеже под нейното ведомство са били включени няколко северомакедонски градове, печските сръбски патриарси са се титулували като патриарси на сърбите и българите. Сръбският патриарх Василий Бъркич изрично нарича българи славяните от ония македонски земи, които са влезли в чертата на въпросната патриаршия.

Говорихме вече, че българската нация води от 1830-1870 г. величава борба, известна като Българско народно възраждане. Конкретната задача на тази борба бе да се освободи българщината от духовната протекция на Гръцката патриаршия и да си създаде своя българска черква. Това се постигна с учредяването на Българската екзархия в 1870 г. През цялата тази епоха сръбският печат е давал данни за българската народна борба и нито за момент не е помислял да назове тази борба другояче освен като борба българска. Запазени са и снимки от тогавашните сръбски писания, а също и екземпляри от самите вестници.

Към 1860 г. сръбското правителство подпомага босненеца Стефан Веркович да замине в Турция, за да направи проучвания за славяните в Македония. Там Веркович е останал около двадесет години. За проучванията си обнародвал книги, в които е дал най-подробни статистики относно броя на населението в страната, като се е спирал на всяко село и град поотделно. В нито едно населено място той не е посочил славянските жители като сърби или някаква друга славянска националност; навсякъде ги сочи само като българи. Веркович е съставил и една голяма сбирка от народни песни, събрани в различни околии. Книгата е гитулувана „Песни на македонските българи". Тази книга е печатана в Белград и Веркович я е посветил на сръбската тогавашна кралица. Книгата е издание на Сръбската академия на науките. Разбира се, никой в Белград не се е противил на това; сръбската държавна политика тогава не бе заповядала на сръбските институти да фалшифицират науката и историята относно Македония.

В ръцете на болшевишките власти в Югославия безсъмнено са попаднали всичките архиви, които сръбската власт във връзка с Македония бе изписала от 1918 г. до 1941 г. А може да се вярва, че са заловени подобни архиви и за първия сръбски режим в Македония от 13 г. до 1915 г. Ако болшевишките власти считат безвредно за техните политически планове да изнасят истината във връзка с народността на македонските славяни, те биха позволили на днешните руски учени слависти да понадникнат в тия архиви и въз основа на тях да изнесат публично всички свидетелства на самите сърби, че в Македония славяните са българи. Тия документи ще покажат, че всичките замисли на сръбските военни, финансови, полицейски, просветни и пр. власти, т.е. всичките сръбски държавни мерки, са били насочени изключително и единствено само към борба с българския дух и съзнание на македонските славяни, към пречупване по някакъв начин на това съзнание. Тия документи биха ни изнесли, че най- видните сърби в ново време, най-големите шовинисти измежду тях, най-големите българомразци могат да бъдат посочени за свидетели, че в Македония не е имало сърби, не е имало никакви други славяни освен българи.

3. А какво е мнението на живеещите в Македония турци и албанци по интересуващия ни въпрос? Всеки случайно срещнат на улицата турчин или албанец ще ви говори в Македония само за българи. Същото ще ви потвърдят живеещите там ромъни, евреи и цигани. Ако може да се надникне пък в турските държавни архиви, още по- нагледно е се разбере, че откак турската власт се е появила  Македония в XIV в., тя не е престанала да отбелязва македонските славяни единствено като българи.

4. А как останалият свят, далеч от Македония, гледа на нейното славянско население? Ето за това няколко осветления.

Областите Мизия, Тракия и Македония са считани от външния свят като области български поради преобладаващия брой на българско население в тях.

Във връзка със зачестилите бунтове и въстания в българските земи, а особено поради последвалите турски жестокости и кланета след 1870 г. постепенно се засилваше в цивилизования свят симпатията към поробената българщина. Заинтересува се и дипломацията.

Шестте велики сили решиха в 1876 г. на една конференция в Цариград, щото Турция да въведе автономен режим в областите с „преобладаваше българско население". Предвидени бяха две такива области — едната източна със столица Търново,  другата западна със столица София. В западната област влизаха почти всичките македонски земи; те значи бяха считани като земи „с преобладаващо българско население".

Как е гледала някога Русия на Македония и нейното население



В 1878 г. пък възкръсна българската държава вследствие нанесеното от Русия военно поражение на Турция. Русия тогава бе с намерение да включи всички българи в една държава; но другите велики сили, по техни съображения, провалиха този руски план. Във всеки случай логично е да запитаме:

защо Русия включваше тогава македонските славяни в границите на България, ако те не бяха българи? Тя бе дала градовете Пирот, Ниш, Враня и Лесковец на Сърбия като награда за участието, което тя взе към края на войната против турците. Ако македонските славяни бяха например сърби, колко по-логично би било те да бъдат включени в съществуващата вече отдавна начело със свой крал сръбска държава, а не да бъдат поставяни в границите на проектираната нововъзкръснала българска държава. Ако тия славяни в Македония бяха пък някаква друга славянска нация, Русия сигурно би предвидила за тях създаването на тяхна собствена държава или би предвиждала някаква тяхна автономия в пределите на България. Не е било предвидено нито едното, нито другото, а чисто и просто в границите на тъй наречена Санстефанска България се включваше цяла Македония като страна с преобладаващо българско население. Трябва да се приеме, че и Русия като останалия свят е била твърде добре осведомена за националната принадлежност на македонските славяни и затова ги е включвала в България.

Мненията на разни пътешественици и учени за населението в Македония



Пътешественици от целия свят са писали книги с многобройни сведения за македонската българщина. Измежду по-известните имена нека споменем французите Ами Буйе и Лежан — първият е пътувал през Македония към 1836 г., а вторият през 1857-1858 г. Заслужават внимание и данните, които са оставили пътешественичките англичанки Макензи и Ирби от 1862-1863 г. Могат да се приведат имена и на турски пътешественици.

Измежду многото славянски и неславянски учени, които са потвърдили, че славяните в Македония са българи, е и големият чешки историк и етнограф Шафарик; той още в 1826 г. е писал, че българският език се говори в България и Македония. На същото мнение, още по-обосновано, е и големият професор Нидерле. Впрочем съществува тъй грамадна литература — изписана от десетки учени от средата на разни европейски нации, та е невъзможно тук да изреждаме имената на всички автори и книги, които по неоспорен начин доказват българската същност на македонските славяни. Споменаваме имената още само на следните учени и пътешественици — немци, чехи, французи, англичани, руси и други: Брайлсфорд, братята Бъкстон, Джеймс, Баучер, Жюстен Годар, Жорж Десбон, полк. Ламуш, Бен Райли, Р. Х. Маркъм, Р. Дейвис, проф. Карл Щруп, проф. Милюков, Иречек, Пукевил, Вайганд и много други.

Заслужава да изтъкнем, че и в днешна болшевишка Русия има учени с известни имена, които недвусмислено изнасят в книгите си истината относно македонската българщина. Така например проф. Селищев написа между Първата и Втората световна война прекрасни книги, в които изнася сведения за живота на българщината в Северозападна Македония, особено Тетовско и Гостиварско. А проф. Державин още по-аргументирано е изнесъл в своите исторически съчинения, че историята на македонските славяни е история българска. В нея е изтъкнал точно тези истини, които отдавна се знаят за Македония като страна, населена с българи.
Съществуват безброй дипломатически актове в канцелариите на великите държави, особено от началото на XIX век насам. Всички тия актове установяват, че като се говори за славяните в Македония, имат се предвид само българи.

В Македония живеят българи. Те се намират вън от границите на българската държава, но е ясно, че те трябва да се радват на всички права, признати за всяка нация. За извоюването на тези права те се борят от няколко десетилетия. Тази именно борба направи известен в света македонския въпрос. Досегашното развитие на въпроса сочи, че за Македония — една страна с преобладаващо българско население най-естествено можеше да се пристъпи до едно от следните главни решения:

а) присъединяването й към българската държава;

б) оставянето й като самостоятелна държава;

в) минимално, по необходимост приемано от македонските организации решение: даване автономия на македонските части в държавите, които са ги присъединили; осигуряване на националната свобода и развитие на всички народности, в това число и българската.

Как се е изразявал някога Сталин в защита на малцинствата



Нека тук накратко посочим как самият Сталин определи правата, които дадена нация трябва да притежава.
Той изтъква в брошурата си, че работниците са се борили и ще продължават да се борят против националното потисничество, защото то възпирало и тяхното духовно развитие. Той казва, че „социалдемокрацията от всички страни прокламира самоопределението на нацията". Той повтаря още по- ясно, че „работниците се борят и ще продължават да се борят срещу политиката на потисничеството на нациите във всичките й форми — от най-рафинираните до най-бруталните". „В своята борба, продължава той, за правото на нациите за самоопределение социалдемокрацията си поставя за цел да прекрати националното потисничество, да го направи невъзможно и с това да прекрати борбата между нациите, да я притъпи и я сведе до минимум" (стр. 18). „Право на самоопределение, това значи: само нацията сама има правото да определя своята съдба; никой няма право да се намесва в живота на една нация със сила, да разрушава нейните училища и други институти, да накърнява нейните обичаи и нрави, да потиска езика й, да ограничава правата й." Нацията има право свободно да определя своята съдба. Тя има право да се урежда, както желае, естествено, без да уврежда правата на другите нации. Това е неоспорно (19).

По-нататък Сталин разглежда проектите на някои социалисти за създаване специални национални институти или държавни учреждения, които да се грижат за защита на националните права и свободи. Във връзка с туй казва:

„Малцинството е недоволно не защото му липсва национална организация, а защото му е запретен матерният език. Дайте му правото да си служи с матерен език, и недоволството ще изчезне.
Малцинството е недоволно не защото му липсва изкуствено сдружение, а защото му са запретени собствените му национални училища. Дайте му такива училища, и недоволството ще загуби всяка почва. Малцинството е недоволно не защото му липсва национална организация, но защото неговата свобода, съвест и пр. му е запретена. Дайте му тия свободи, и то няма да бъде вече недоволно.
В това и само в това може да съществуват истинските, а не само на книга гаранции за правата на малцинството."

Цитираните по-горе думи на Сталин са писани от него по времето, когато той и болшевишката партия говореха като социалдемократи. По това реме те и на руския народ, и на останалия свят проповядваха, обещаваха най-идеален обществен ред, най-чиста национална свобода и пр. Всички тези техни обещания се очертават направо като подмамки в оглед на всичко, което болшевиките вършат в Македония.

2014-07-19 18:44
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • Контрольная работа
  • © sanaalar.ru
    Образовательные документы для студентов.